— Да. Защо се тревожиш за…
— Просто съм такава — прекъсна го тя. — Въпросът ми е: сключихме ли сделка?
— Ако това ще те направи щастлива…
— Сключихме ли сделка?
— Да.
Помисли си, че ще е прекалено, ако предложи да си стиснат ръцете, но беше доволна, че всичко се уреди. Нямаше да й е толкова трудно да се преструва, че нищо необичайно не се е случило. Тя беше професионалистка. Дори би могла да се преструва, че не е влюбена в него… би могла, нали?
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Когато Джордан пристигна в дома си, минаваше полунощ. Ноа отнесе чантите й до апартамента в сградата от червеникавокафяв пясъчник, провери всяка стая, за да се увери, че всичко е наред, целуна я за довиждане и си тръгна. Той вече продължава напред, помисли си младата жена. Тя трябваше да стори същото.
Заспа, щом главата й докосна възглавницата и спа непробудно. На сутринта инстинктивно потърси Ноа, но той не беше там. Замаяна от съня, Джордан отметна завивките, нахлузи любимия си овехтял пеньоар и отиде в кухнята. Натисна бутона на телефонния секретар и докато си правеше чай, прослуша съобщенията. Бяха четиридесет и девет.
Три от тях бяха от Джафи. Той искаше да знае доколко е сериозно действието на бутона Изтриване, защото го натиснал, без да иска, докато се опитвал да съхрани в паметта на компютъра всичките си рецепти… и те изчезнали. Надявал се, че има начин да ги възстанови. Дали би могла да му изпрати имейл, в който да му напише какво трябва да направи, ако изобщо нещо можело да се направи.
— Електронната поща си работи — обясняваше той, — не съм я повредил, така че ще мога да получа отговора ти. Вече ти оставих две съобщения и това е третото, ето защо предполагам, че още не си се прибрала у дома. Моля те, провери съобщенията на компютъра си, когато можеш.
Доколко било сериозно действието на бутона Изтриване! Джордан се усмихна. Май наистина имаше хора, които се нуждаеха от сериозно обучение, преди да започнат работа с компютър. Джафи бе един от тях. По-късно щеше да му се обади. След като прослуша и изтри останалите съобщения, тя отнесе чашата с чай в дневната, сви се удобно на малкото канапе под прозореца, който гледаше към река Чарлс и зарея поглед навън.
Любовта май не беше никак забавно изживяване. Колко дълго ще се чувства нещастна? След като никога не бе обичала друг мъж така, както обичаше Ноа, нямаше опит в продължителността на любовната мъка. Предполагаше, че първата фаза е самосъжалението, защото напълно бе потънала в това унило състояние.
Не бързаше да се облича и остана по пижама чак до средата на следобеда. Около три след пладне зърна отражението си в огледалото и се стресна. Взе си душ и се облече.
Ник й се обади малко след като си бе сложила лещите.
— Тъкмо смятах да ти позвъня — каза тя. — Как е Лорен? Не се обадих в болницата, за да не я безпокоя, ако е заспала. Разрешават ли посещения при нея?
— Тя е добре — увери я брат й. — Лекарят каза, че ще я задържи поне още един ден, а аз се старая да има колкото се може по-малко хора, за да си почине.
— Днес няма да ходя — рече Джордан. — Целуни я от мен и й кажи, че утре ще отида да я видя.
— Приготви се да отговаряш на много въпроси — предупреди я Ник.
О, господи, какво знаеше Лорен?
— Защо? — нервно попита сестра му. — Какви въпроси? Защо Лорен ще ми задава въпроси? — Дали не звучеше виновно? И дали Ник е забелязал?
— Джордан, какво ти става?
Разбира се, че е забелязал.
— Какво да ми става? Нищо ми няма. Просто се чудех защо твоята съпруга ще иска да ми задава въпроси.
— О, не знам. Може би ще иска да те разпита за труповете, които си намерила — саркастично отбеляза брат й.
— А, да, труповете. — Не можеше да повярва, че е забравила за тях. — Добре. Ще отговоря на въпросите й.
— Сърдита ли си ми? Затова ли се държиш толкова нервно?
Толкова за големите детективски умения на брат й.
— Хм, точно така, сърдита съм ти.
— Кажи ми защо.
— Ти много добре знаеш защо.
— Защото си тръгнах от Серенити, нали? С Ноа ти беше в добри ръце, но аз съм ти брат и трябваше да остана. Прав съм, нали? Затова си ми сърдита.