Нямаше да отнеме много време. На седалката до него лежеше пистолетът, готов за стрелба.
Целият ден бе игра на очакване. Прекара по-голямата част от следобеда, паркирал надолу по улицата, на която се намираше апартаментът на Джордан. По-рано бе установил коя е колата й и знаеше, че е вътре. Планът му беше да я изчака, докато излезе, след което Пруит щеше да проникне в апартамента й и да вземе това, което му бе нужно. Не му пукаше колко дълго време ще отнеме. Можеше да чака един или дванайсет часа. За него нямаше значение.
Много внимателно бе начертал стратегията си. След като проникне в апартамента й, ще вземе всички копия от документите на Макена, които тя бе изпратила от Серенити. За целта се бе снабдил с големи кашони. После ще изчезне и така нямаше да остане нищо, което да уличава Пол Пруит.
Отначало смяташе да преобърне апартамента й, така че да прилича на взлом с цел грабеж, но после осъзна колко глупав е планът му. Защо един крадец ще се интересува от някакви исторически проучвания?
Нека Джордан се чуди защо са били взети. Без копията никога нямаше да разбере. А Пруит щеше да запази хубавия си нов живот.
За нещастие, планът му малко се усложни, след като Пруит най-после се озова в апартамента на Джордан. Прекосяваше дневната, когато телефонът иззвъня. Включи се секретарят. Бащата на Джордан се обаждаше, за да й каже, че ще се срещнат в болницата „Сейнт Джеймс“, и да й напомни, че Лорен е в стая номер 538.
Добре, каза си Пруит. Сигурно в момента е на път към болницата. Не знаеше коя е тази Лорен и не го бе грижа. Възнамеряваше да изчезне много преди Джордан да се прибере у дома и да открие кражбата.
Беше истински късмет, че зърна бележника върху масичката за кафе. Когато видя какво бе написано, мигом замръзна. Там, по средата на страницата, пулсираща като неонов надпис, беше цифрата 1284. А наоколо се виждаха множество въпросителни.
Тя беше твърде близо. Пруит откъсна листа от бележника и се втренчи в него, докато мислите му бясно препускаха. Отново всичко се променяше. Но той знаеше какво трябва да направи.
Баща й… да, баща й, съдия Бюканън, беше в болницата. Идеална възможност. Пол бе проучил Джордан и знаеше кой е баща й, а и бе разпознал името му, което съвсем наскоро бе чул по новините. Не бе възможно да се пропусне. Всички медии излъчваха репортажи за тежката присъда по този процес и за съдията, който го председателстваше. Репортерите от новините не пропускаха да споменат смъртните заплахи, които бе получил. Ето защо, ако подбереше подходящия момент, Пруит можеше да нагласи всичко така, че да излезе, че мишената е бил бащата, а не дъщеря му Джордан.
И ето го сега, седнал в колата на паркинга, откъдето се откриваше отлична видимост към вратите на болницата. Ако късметът не му изневери, всеки миг съдията ще се покаже, съпровождан от дъщеря си.
Внезапно Пруит се изправи. Това не беше ли тя? Да… Джордан Бюканън излизаше.
Пруит посегна към пистолета и зачака удобния момент.
Джордан мина през вратите на приемната на спешното отделение и се озова на паркинга. Извади мобилния си телефон и се обади на „Справки“ за телефонния номер на Джафи. Погледна часовника си, пресметна часовата разлика и реши, че по това време е в ресторанта.
Тя знаеше, че операторът ще предаде обаждането, но искаше да си запише номера, за да може да се обади пак, ако се наложи. Затършува в чантата си за бележник и химикалка. Притиснала телефона към ухото си, чакаше да й го продиктуват. Отстрани на бетонната колона имаше пейки. И двете бяха празни. Тя се запъти към по-отдалечената от входа. Ярката флуоресцентна светлина над плъзгащите се стъклени врати дразнеше очите й, а една от тръбите примигваше и издаваше неприятно жужене.
Докато операторът диктуваше номера, от една линейка слязоха двама санитари, които говореха на висок глас с шофьора, затова се наложи Джордан да помоли оператора да повтори, след което бързо си го записа.
Седна на пейката, докато чакаше да се свърже.
— Ало. — На другия край на линията беше Анджела. Джордан притисна ръка към другото си ухо, за да приглуши околните шумове.
— Здравей, Анджела.
— Джордан? Здрасти, Джордан! Как си? Джафи много ще се зарадва да те чуе. Наистина много се изтормози за Дора.
— Има ли много клиенти в момента? Ако не е удобно, мога да се обадя по-късно.
— Затворено е. Джафи направи огромен шоколадов кейк и го откара в дома на Тръмбо в Бърбън. Съпругата му — Сузан, е домакиня на ежемесечната сбирка на тамошния бридж клуб.