Вдигна поглед от витрината към изписания с готически букви надпис върху стъклото — „Кафене — книжарница“. Това бе чудесно: би могла да порови из рафтовете, да намери забавно четиво и да го прегледа на чаша кафе.
Влезе вътре, усети аромат на цветя и подправки и чу музика на гайди и арфи. „Не само хотелът е вълшебен“, помисли си Нел в мига, а който прекрачи прага.
По тъмносините лавици имаше книги с най-различни цветово и форми. От тавана над главата й проблясваха малки светли петна, подобни на звезди. Тезгяхът, върху който се намираше касата, представляваше стар дъбов шкаф с издълбани крилати феи и лунни сърпове.
Зад него на висок стол седеше жена с тъмни, късо подстригани коси и лениво прелистваше книга. Тя вдигна поглед и намести очилата си за четене със сребърни рамки.
— Добро утро. Мога ли да ви помогна?
— Просто искам да разгледам, ако не възразявате.
— Приятно разглеждане. Уведомете ме, ако мога да ви помогна да намерите нещо.
Щом продавачката отново се зае с книгата, Нел започна да обикаля. В другия край на помещението, срещу каменната камина, видя два великолепни стола. На масичката между тях имаше лампа с формата на жена с високо вдигнати ръце. По полиците бяха наредени дребни украшения, статуетки от оцветен камък, кристални яйца, дракони. Бавно пристъпи покрай лавица с книги без особена стойност от едната стрина, срещу които бяха поставени редица свещи. В задната част имаше стълби, водещи към втория стаж. Изкачи се и откри още книги, дрънкулки, а там беше и кафенето.
Близо до предния прозорец имаше няколко маси от полирано дърво, а на стъклена витрина до вътрешната стена съблазнително бяха подредени внушително количество пасти, сандвичи и димящ супник. Цените бяха поставени на горната страна и й се сториха достъпни. Нел си помисли, че не е зле да хапне и супа преди кафето.
Приближи се и чу гласове, които идваха от отворената врата зад витрината:
— Джейн, това е нелепо и напълно безразсъдно.
— Не е. То е големият шанс на Тим да се махне от този проклет остров. Ще се възползваме.
— Едно прослушване за пиеса, която вероятно ще бъде представена на Бродуей, не би могло да се нарече „голям шанс“. И двамата ще бъдете без работа. Няма да…
— Ще заминем, Миа. Предупредих те, че днес ще работя до обяд и не те подведох.
— Каза ми го преди по-малко от двадесет и четири часа.
В тона, с който бяха изречени последните думи, се долови раздразнение. Плътният глас й се стори приятен. Нел не можа да се въздържи и се приближи още повече.
— Как ще се грижа за кафенето, по дяволите, като няма кой да готви?
— Мислиш само за себе си, нали? Дори не можеш да ни пожелаеш късмет.
— Джейн, пожелавам ви да се случи чудо, защото точно това ще ви бъде нужно. Не, почакай, не си тръгвай обидена!
Нел долови движение зад вратата и се отдръпна, но все още чуваше разговора.
— Пази се и бъди щастлива! О, по дяволите! Бог да те благослови, Джейн!
— Благодаря. — Чу се силно подсмърчане. — Наистина съжалявам, че те оставям в такъв момент, но Тим трябва да направи това, а аз чувствам нужда да бъда с него, така че… Ще ми липсваш, Миа. Ще ти пиша.
Нел успя да се пъхне зад лавиците точно в мига, когато ридаещата жена изтича от стаята и се втурна надолу по стълбите.
„Добре дошло за мен, а?“ Погледна към вратата и примигна, обзета от възхищение.
Жената, която стоеше на прага, бе като видение. Нел не можа да измисли друга дума, с която да я опише. Пищните коси с цвят на есенни листа се спускаха ни червеникавозлатисти вълни върху раменете й. Носеше дълга синя рокля без ръкави и около китките на голите й ръце блестяха гривни. Очите й, в които проблясваше гняв, бяха сиви и се открояваха върху красивото й лице. Изваяни скули, сочни устни с ярко червило. Кожа като… Нел бе чувала да сравняват нечия кожа с алабастър, но за първи път виждаше такава. Жената бе висока, стройна и грациозна и изглеждаше безупречно.
Нел хвърли поглед към масите в кафенето, за да види дали някой друг от клиентите, които се мотаеха тук, изпитва същото възхищение. Но като че ли никой не бе забелязал жената и гнева, който кипеше в нея като вряща вода в чайник.
Придвижи се малко навън, за да вижда по-добре, и непознатата я прониза с поглед.
— Здравейте. Мога ли да ви помота?