Напролет всички с нетърпение чакаха да потеглят и още при първото стапяне на леда отново тръгнаха на път.
Тази година вдигнаха нов лагер, далеч от предишния край Форт Седжуик. Мястото беше добро, с много вода и трева за конете. Бизоните пак дойдоха с хиляди и ловът беше успешен; съвсем малко ловци бяха наранени. В късното лято се родиха толкова много бебета, колкото от незапомнени времена не се бяха раждали. Установиха се далеч от оживените пътища, не виждаха бели, с изключение на няколко мексикански търговци. Хората бяха щастливи, че никой не ги безпокои.
Но от изток се надигаше една човешка вълна, която нито някой можеше да види, нито да чуе. Скоро щеше да ги връхлети. Прекрасното лято бе последното за тях. Времето им изтичаше и скоро щеше да отмине навеки.