На следващия ден се държаха за ръце, докато закусваха.
– За бога, Карлайл, толкова отдавна не ми се беше случвало, че бях забравила колко е хубаво. Всичките тези любовни жестове. Може би и малко поквара, примесена с тях, а от поквара глава не боли, нали така?
Карлайл махна неопределено с препечената филийка, намазана с конфитюр от портокалови кори.
– Гели, покварата никога не е много, стига да е примесена с нещата, за които споменаваш.
Тя се усмихна.
– Тази сутрин взех решение. Лежах на леглото, докато ти още спеше, и се замислих какво искам от живота. Вчера, докато се прибирах от Каспър, спрях до колежа в Спеърфиш и попитах какво ще ми е необходимо, за да продължа образованието си. Ще признаят някои от изследванията, които съм правила преди години в Бемиджи, и излиза, че мога да стана учителка по история за две години и половина. Има една стипендия "Пел Грант", което ще помогне при разрешаването на финансовия въпрос. Може би ще успея и да продам ранчото. Имам намерение да започна от тази есен. Какво мислиш? Една жена на близо четирийсет се връща на училище, глупаво ли е или какво?
– Не, Гели, не е глупаво... Умно е. Наистина умно.
– Колежът е само на няколко часа път оттук, така че от време на време ще можем да се виждаме. Как ти се струва?
– Естествено. Аз ще идвам дотам, ти ще прескачаш дотук, ще се срещаме някъде по средата. Ще се получи.
Гели заобиколи масата и седна в скута на Карлайл. Докосна косата му, погледна го.
– Знаеш ли, не бих си и помислила да се върна в колежа, ако не беше ти. Ти промени живота си. Станах свидетел на това и стигнах до заключението, че и аз мога да променя моя. Ти ме вдъхнови. Чувствам се като нов човек, Карлайл, и заслугата за това е твоя.
Тя наклони глава встрани.
– Какво е това? Звучи ми като някоя сонда.
– Трябва да е Аксел Лукър със своя трактор. Много добър съсед, шампион по каране на тежкотоварни машини и първокласен чистач на сняг от алеята пред къщата ми. – Карлайл отвори вратата и помаха на Аксел, но той вече беше привършил с работата си и тракторът му с клатушкане се носеше към шосето, водещо към Хълма на вълка и Ърлийн.
– Ще ти кажа едно нещо, Карлайл Макмипън, онова, което се случи снощи между нас, няма да остане тайна задълго. Щом кракът на Аксел стъпи в "Дани", на масата в ъгъла ще има шушукане за моя пикап, паркиран пред къщата ти с цели петнайсет сантиметра сняг отгоре му. Между другото, трябва да вървя. Обещах на Телма, че днес ще отида на работа в кафенето. Един солиден пикап ще успее да ме закара дотам. Всъщност един солиден пикап би ме откарал вкъщи и снощи, ако бях тръгнала, когато за пръв път забелязахме снега. – Тя палаво му се усмихна.
– Може би. Въпреки това смятам, че оставането ти беше много умен ход.
– И аз съм на същото мнение. Имаш ли метла, дърводелецо? Трябва да изчистя снега от пикапа си.
– Аз ще го направя, докато ти се обуваш.
Боклукчийски камион излезе на верандата, подуши въздуха, изтръска снега от лапата си и я облиза.
Изчистен пикап, усмихната Гели.
– Отбий се в "Дани" по някое време, Карлайл. Ще ти пусна нещо на аванта, когато Телма не гледа.
– Направо в "Дани" ли? На тезгяха или облегната на хладилника? Къде по-точно?
– След снощи, дърводелецо – където пожелаеш.
– Добре. До скоро. Ще очаквам да изпълниш обещанието си.
Слънцето светеше ослепително, отразяваше се и прясно навалелия сняг. Тя прегърна Карлайл и той отвърна на прегръдката ѝ.
Пикапът ѝ стигна до шосето, водещо към Хълма на вълка, плъзна се малко, въпреки че беше достатъчно солиден, и зави към Саламандър. Карлайл влезе обратно вкъщи и Боклукчийски камион го последва. Препаса кожения работен колан през кръста си. Чувстваше се по-добре от когато и да било от петнайсет години насам, ако не и повече. След глътка кафе се покатери на стълбата, а котаракът, извил опашка в дъга, изпаднал в едно от дивите си настроения, се стрелна по стълбището към тавана и погледна през парапетите към стопанина си. Примигна, после измърка.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Въпреки че беше с две десетилетия по-възрастен от мен, старецът издържаше повече на сериозно пиене. Около единайсет, когато Слийпи продължаваше да стои зад бара и не даваше признаци, че има намерение да затваря, аз казах: