Тъй, човек трябва да е наясно с факта, че повечето нови къщи в района, които не са кой знае колко много, са предимно закупени с намаление от един гараж за каравани във Фолс Сити или пък са от готови бързосглобяеми елементи от компания "Грейт Уест" в същия град. Хората живеят сред толкова много естествен простор, че очевидно предпочитат домовете им да са преградени на множество мънички стаички, които бързо могат да се разглобят и натоварят в каросерията на камион. Това е едната теория. По-вероятно е да го правят, защото обичат да се хвалят, че имат всекидневна, трапезария, кухня, три спални и така нататък. Все едно това ги превръща в по-висша категория граждани, доколкото мога да кажа, след като непрекъснато слушам по радиото как се рекламират тези неща.
Разбираемо е в такъв случай колко ги разстройваше фактът, че в цялата къща на Карлайл имаше само две стаи, едната от които беше санитарният възел с душ-кабина, изработена от секвоя, а другата поместваше всичко останало. Ако трябва да опиша мястото с една дума, то тя е "свободно". Или "просторно". До известна степен беше копирал квакерите и повечето от мебелите му, които и без това не бяха кой знае колко много, висяха по стените, когато не се ползваха.
Беше направил прекрасен таван, до който можеше да се стигне по красиво извито стълбище. Въпреки не къщата представляваше една-единствена огромна стая, човек нямаше чувството, че е така, понеже Карлайл я бе разделил на кътове с помощта на растения и етажерки.
Жените възклицаваха и хвалеха кухнята, особено шкафовете, които беше изработил от отпадъци. Приборите за хранене и чиниите му бяха истинска сбирщина, тъй като бяха събирани от разни разпродажби и от панаира за вещи втора употреба, организиран във Фолс Сити. Но Карлайл имаше набито око за тези неща.
Цялата къща сякаш сияеше като полиран златист кехлибар и това усещане се подсилваше от панелите от секвоя, които бе изциклил и монтирал. Всичко светеше, приятно и топло. На човек му идеше да седне и да почете книга или да посегне към петструнното банджо, провесено на стената. За някои от местните обаче къщата си имаше и една отрицателна страна. Това беше малката статуетка на гола жена с дива прическа, поставена на полицата на камината. Статуетката леко разстрои членките на дамското църковно дружество, които не спираха да я обсъждат по време на обратния път към домовете си. По-младите жени обаче имаха различно отношение към дървената си посестрима. След като видеха статуетката, почваха да задават повече въпроси на Карлайл и докато го питаха, все се усмихваха.
В задната част на верандата имаше огромно дървено джакузи, достатъчно да побере няколко души. Момчетата с биноклите се кълняха, че са виждали едновременно Гели и Сузана вътре, а от Карлайл нямало и следа, макар да не били много сигурни, тъй като ъгълът на наблюдение бил малко неудобен. Някои пък твърдяха, не заедно със Сузана и Гели в джакузито били виждали и Марси Инглиш.
От верандата тръгваше покрита с дървени трупи пътека, повдигната на около педя от останалата част от двора. Тя водеше към работилница, три и половина на четири метра, построена в същия стил и цвят като къщата – чак до самия покрив. В тази малка сграда имаше сгъваеми работни пейки, шкафове и закачалки за всичките инструменти на Карлайл. А Карлайл Макмилън имаше много инструменти.
Друго интересно нещо бяха къщичките за прилепи. Представите, които повечето от нас имат за прилепите, са свързани с майките ни, които размахват метли с дълги дръжки из всекидневната през някоя лятна вечер, докато останалите членове на семейството покриват главите си и надават крясъци, сред които се долавят думите "бяс" и "Дракула". Но Карлайл знаеше, че прилепите се хранят с насекоми, а един от начините да запазиш двора си чист от тях, е да си имаш прилепи за съседи. С тази идея той беше инсталирал къщички за прилепи в короните на старите дъбове. Каза, че може да отнеме известно време, докато прилепите се настанят вътре, но и това щяло да стане, щяло да стане.
Над главния вход имаше символ, прецизно издълбан в дървото. Повечето хора изпитваха неудобство да попитат какво означава, вероятно се страхуваха от онова, което биха могли да чуят. Под символа имаше две думи: "На Коуди". Карлайл каза, че предпочитал да не говори за това, и всички се съобразиха с чувствата му, въпреки че Сесил Маклин, какъвто си беше хитър брокер, отбеляза, че подобни неща значително намаляват продажната цена на къщата.