Карлайл Макмилън бе доволен и нямаше нищо против да продължава да бъде такъв – странстващ работник, най-сетне намерил покой. И ако в раздадената му от съдбата ръка нямаше карта на екстаза, то спокойствието бе напълно достатъчно. Точно това си мислеше Карлайл през една януарска вечер, когато Сузана, индианецът, Боклукчийски камион и той самият газеха през скърцащия сняг край езерцето и се чудеха как ли се справят дребните рибки под леда.
Три дни по-късно бяха обявени плановете за строителството на нова магистрала. Старецът от апартамента над "Лестър" седеше на обичайното си място, когато Карлайл влезе в "Дани". Старецът бутна един брой на "Инкуайърър" по тезгяха към Карлайл и каза:
– Господин Макмилън, мисля, че е най-добре да хвърлите един поглед.
Карлайл втренчено се загледа в онова, което минаваше за заглавие: "ПРЕДЛАГА СЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ПЪТ ВЪВ ВИСОКОПЛАНИНСКИТЕ ПЛАТА." Прехвърли набързо втора и трета страница, където бяха дадени картите, и проследи с показалец маршрута на новата магистрала. Пътят тръгваше от намиращия се на северозапад Ню Орлиънс и оформяше криволичещ диагонал чак до Калгари, Албърта. Криволиците очевидно бяха измислени, за да се включат Литъл Рок, Канзас Сити и Омаха към магистралата. "Инкуайърър" бе надминал себе си в графично отношение, показвайки в изключителни детайли как точно широката триста метра ивица, състояща се от четири платна, плюс една затревена лента в средата, щеше да прекоси щата.
Магистралата правеше широк завой, за да включи Фолс Сити и Ливърмор, минаваше на десет километра от Саламандър и се вливаше неотстъпно и директно в шосето пред къщата на Карлайл, пресичаше двора му, както и малката горичка на ястребите на Тимерман, преди да завие на северозапад и да разцепи на две земята на Гели. Другите клиенти наблюдаваха как гневът и недоумението напират да изкривят лицето на Карлайл.
– Карлайл, можеш да вземеш вестника, ако искаш. – Когато му го предложи, Телма Енгелстрьом не се усмихваше.
Той прекара цял ден в проучване на картите, четене на четирите придружаващи ги статии и мислене. Магистралата правеше остър и очевидно ненужен завой югоизточно от Фолс Сити, за да включи града заедно с Ливърмор. Това му се струваше подозрително, от което гневът му нарасна още повече. И преди беше виждал подобни мерзости – навсякъде из Калифорния. Някой просто насила бе добавил големия завой в магистралата и там, където беше този завой, играеха големи пари. Онова, което Карлайл за пръв път виждаше при целия си опит с магистралите, бе, че този тук проект трябваше да бъде изпълнен в изключително кратки срокове. Вече се даваше възможност на контракторите от шест щата, както и от Канада, да наддават, за да спечелят правото за изпълнението му. Първото общо събрание, на което щеше да се обсъжда предложеният маршрут на магистралата с населението, беше предвидено за след два месеца. Като се имаше предвид състоянието на района с неговата слабо развита индустрия, ерозирали почви и пресъхващи води, трябваше да се предприеме нещо, и то – незабавно. Това беше официалното обяснение.
Имаше достатъчно пари за всеки заинтересован, по нещо за всички. Щатски сенатори и депутати бяха преизпълнени с радост от икономическите придобивки, които дори самото построяване на магистралата щеше да донесе на техните избирателни райони. В допълнение на това можеше да се изгради нефтопровод от Арктика до Калгари, откъдето нефтът да се превозва с камиони до рафинериите в Ню Орлиънс, компенсирайки намалелия добив в Тексас и Залива. Така че шофьорите на камиони, нефтените компании и Ню Орлиънс щяха да спечелят.
Що се отнасяше до островите и техните вечни неволи, този проект си имаше своите силни страни.
Все още се очакваше одобрение на идеята да се източва нефт от Арктика, но как можеше да се отхвърли тя сега, като се имаха предвид всичките пари, които щяха да бъдат похарчени за една магистрала, по която да се транспортира нефтът? И ако Арктика така или иначе щеше да бъде плячкосана, нефтът все някак трябваше да бъде извозван. Ето защо магистралата беше жизненонеобходима. Това гениално хрумване осигуряваше пълната подкрепа на работещите на сондите, на производителите на нужната им екипировка, производителите на цистерни и на много други заинтересовани страни, в това число и профсъюзите. Но Карлайл подозираше, че сондажите в Арктика бяха от второстепенно значение. Магистралите, или най-малкото самата идея за тях, имаха своята собствена вътрешна енергия, неясната идея, че циментът неизменно води със себе си състояние на нирвана. Прекарай главна магистрала през щата си и всичко ще бъде направо чудесно. На природозащитниците също бяха подхвърлени малко трохи. Част от плана предвиждаше закупуването на целите имоти на Гели Девъроу и Аксел Лукър. Земята щеше да бъде използвана за резерват, в който да се отглеждат бизони и антилопи и който евентуално можеше да стане известен като Национален парк "Антилопа". По нещо за всекиго.