Вдясно, седнал начело на масата, сенаторът се привеждаше към един пътностроителен инженер от Ню Орлиънс и му казваше:
– Не, не очакваме там да възникнат някакви проблеми. Онези нещастни копелета от високопланинските плата са толкова отчаяни, че биха сторили всичко, за да получат помощ.
Вероятно природозащитниците от Луизиана ще ни създадат малко главоболия, както и онези на запад, когато минем през края на един национален парк, но с това можем да се справим. Все още очаквам гласовете на хората от Организацията по осъществяването на обществени проекти, както и на тези от Комитета по транспорта, но ще сме в състояние да оповестим окончателния маршрут по някое време догодина, а това, разбира се, ще е маршрутът, който вече сме определили.
– Чуйте ме, сенаторе, ако имате нужда от още пари за последния натиск, обадете ми се – предложи инженерът.
– Благодаря, може и да се наложи да се възползваме. Ще ви държа в течение. По един или друг начин ще се погрижим всичко да е наред. Кал Ейкърс от Камарата разчиства пътя пред мен, а Кал е от хората, които знаят как да сритат някой задник, когато е необходимо. Зад всичките му високопарни приказки за възраждане на района и така нататък се крие един истински гангстер.
Сенаторът загаси угарката от цигарата си в един пепелник, поклати глава и се засмя със смях, лишен от хумор.
– Исусе, когато онези провинциални бедняци видят какво ще стори Мексиканското търговско споразумение с техните мечти и надежди за развитие на индустрия, тухли ще серат. Мексиканците ще работят почти за без пари, а споразумението ще закопае онези дребни лайнари от запад още по-надълбоко, но те и без това са на отмиране, което е напълно отделен проблем.
Останалите около масата закимаха в знак на одобрение.
– Какво казва Кал Ейкърс? – Сенатор Уиймс замълча и вдигна поглед към тавана, където димът от пурата му се процеждаше между кристалните висулки на полилея. – Американски технологии, използване на мексиканска работна ръка за производството на продукти, които ще продаваме на японците и европейците. Нарича я Инициативата Рио Гранде. Добро наименование.
Джил Ремингтън, подобно на препускаща с главата напред газела, слушаше сенатора и кимаше усърдно, докато собственикът на фирма за товарни автомобили ѝ говореше, като разчиташе гърдите ѝ да придадат някакъв по-дълбок смисъл на добре отработените общи фрази, с които му отговаряше. Тази вечер Джил беше сексуален обект и го знаеше. Ролята не ѝ се нравеше, но пък бе доволна, че не живее някъде из високопланинските плата, област, която сенаторът наричаше "Западен Исус" или с други подбрани имена.
– Била ли си някога в Толедо, Джил? – Мъжът до нея я погледна похотливо и червеното флагче в главата ѝ, на което пишеше "Зададен е въпрос!", се развя и привлече вниманието ѝ. Джак Уиймс я гледаше.
– Не, никога. Хубаво ли е там? – Това, реши тя, ще е достатъчно, за да накара собственика на камиони да запълни следващите десетина минути с празни приказки. Погледна косо към сенатора, той дръпна от пурата си и ѝ намигна.
Собственикът на фирмата за камиони впи поглед в гърдите ѝ, презареди и продължи:
– Малка госпожице, просто ще трябва да те закараме дотам и да ти покажем...
Докато досадникът говореше, полет трийсет и два на Мексиканските авиолинии кацна на пистата на летище "Дълес" с Кал Ейкърс, изпълнителен директор на Търговската камара на САЩ, на борда.
В деня след вечерята, на която Джил Ремингтън бе образована по въпроса за удоволствията, предлагани от Толедо, Охайо, и след закуската, организирана от Асоциацията на християните бизнесмени, на която току-що бе присъствал и която бе изличила и последните следи от умората му от полета, Кал Ейкърс с бърза стъпка влезе в офиса си, разположен на Капитолия. Мексиканците бяха на път да подпишат търговското споразумение и той вече си представяше масата заводи, издигнати по границата. Нека надменните европейци и вечно препускащите дребни японци да се пръснат от яд заради тази перспектива.
– Добро утро, Джил.
- Добро утро, господин Ейкърс. Добре дошъл. Как беше пътуването?
– Супер, Джил. Просто супер. Какви съобщения има за мен?
В света на Кал Ейкърс всичко беше супер, с изключение на един провален брак, втори, вървящ в същата посока, и вероятността за фалит заради едни инвестиции, които бе направил във верига магазини за бижута. През последните шест години, през които работеше за Кал, Джил направо бе намразила думата "супер".