Десет минути по-късно Бил Фланиган позвъни. Ейкърс вдигна слушалката и изтръгна от гърлото си най-ведрия и любезен глас, на който беше способен:
– Бил, как си? Съжалявам, че чак сега ти се обаждам. Отсъствах цяла седмица. Бях на Хълма и в Мексико Сити, работех по онова, което наричаме Инициативата Рио Гранде. Бавно я придвижваме напред, въпреки че либералите не спират да мрънкат заради евтината работна ръка, която ще използваме, и евентуалните екологични вреди.
– Както и да е, исках просто да те държа в течение относно напредъка ни по проекта за магистралата и да проверя как са нещата при вас. Тук всичко се развива много бързо, по-бързо, отколкото някога съм предполагал. Добрият сенатор е във вихъра си, прегазва всеки, който се изпречи на пътя му. Канадците вече са на борда, а Ню Орлиънс помогна за оформянето на национална коалиция от шофьорите на товарни камиони и работниците в сферата на нефтодобива.
– Тук имахме известни проблеми с федералните планировчици и инженери. Планировчиците мрънкат, че нямат достатъчно пари за поддръжката на вече съществуващите пътища, камо ли за построяването на нова магистрала. Инженерите са отделен случай. Не им харесва огромното отклонение, което включва Фолс Сити и Ливърмор. Преди два дни сенаторът отиде да разговаря лично с тях. Каза им, че ако се надяват да получават повече пари за цимент през следващите десет години, ще е най-добре веднага да съсредоточат вниманието си върху този проект. Това, изглежда, подейства. Все още се чуват откъслечни възражения, но вече вървят към затихване.
– Някакви шансове магистралата да мине през Саламандър?
– Никакви. Пробвахме, както ти ни помоли, но инженерите наистина се разпищяха, затова реших да го зарежа. Както и да е, и двамата знаем, че онова малко езеро е на пресъхване, тъй че магистралата няма да му помогне. В момента, изглежда, си оставаме с предложения маршрут, като магистралата ще минава на около десет километра от Саламандър, ще прекоси Ливърмор на североизток, после ще пресече щатски път 42 и ще погълне онзи мръсен кален път на север, същия, за който сме говорили и преди. След като излезе от Ливърмор, магистралата ще върви предимно по права линия, така че това ще ни помогне да минимизираме разходите по обезщетяване на собствениците на земеделски земи. А как са нещата при вас? Някакви проблеми?
– Ако Саламандър беше включен в маршрута, това щеше да ни помогне, но ще се справим, ще им кажем, че една отбивка от магистралата към градчето ще бъде добра за тях, въпреки че магистралата е на десет километра. Фермерите и собствениците на ранча ще вдигнат вой до небето, задето минаваме през земята им, но с тях лесно ще се справим. Току-що изникна още един възможен проблем. Говори се, че сиуксите смятат територията около Хълма на вълка за свещена, въпреки че не я притежават. Била е тяхна преди много години, но това не било изгодно на държавата и на златотърсачите, така че тя един вид им се е изплъзнала и неусетно е преминала в чужди ръце. Но индианците продължават да са собственически настроени. Имали сме подобни проблеми и с други проекти. Все някак ще го разрешим, ще им подхвърлим съвременен еквивалент на едновремешните мъниста за размяна – камион с бира или нещо от този род – или просто ще си вършим взривните работи на крачка от тях, каквото и да ни струва.
– Добре. Слушай, Бил, главната причина, поради която ти се обаждам, е човек на име Рей Дарджън, който очевидно се е заел за купува земя по протежението на бъдещата магистрала. Това трябва да престане или най-малкото секретността на тези негови действия да се повиши поне с шест пункта. Очевидно Дарджън е силата, довела до минаването на магистралата през вашия район, но целият план може да се провали, ако той не миряса.
– И аз току-що подочух нещо по същия въпрос, Кал. Каквито и неща да си чувал за Рей Дарджън, те са не само верни, но и вероятно недостатъчно лоши. Също така той е комисионер на магистралата. Честно казано, изобщо не ми харесва да се возя на една кола с него, винаги имам чувството, че сякаш изневерявам на някого по труден за обяснение начин дори, само като разговарям с него. Всеки път, когато някой спомене за магистралата, той облизва устни и потрива доволно намазаните си с одеколон ръце.
Като цяло е непоправим, а като капак на всичко е и голям поддръжник на Харлан Стърк. Но ще говорим с него, ще го накараме да си затваря устата.
Ейкърс продължи:
- Джак Уиймс спомена, че Дарджън притежава парцел около Хълма на вълка. Свързано било със злато. Знаеш ли нещо по този въпрос?