Едрият мъж стана от високото столче до тезгяха и приближи до нея.
– Вижте, тръгнал съм за Флагстаф, но за мен ще е удоволствие да ви закарам до Нийдълс, ако нямате друг изход.
Тя вдигна поглед към него. Беше се държал любезно с Грейси, когато бе поръчал кафето си. Пак съществуваше известен риск. Премери го, отново погледна мъжа и отвърна:
– Благодаря ви. Много ще съм ви задължена... Бих могла да ви платя за услугата.
– Няма нужда. Не е толкова далеч. Казвам се Джордж Ридик.
Той взе раницата ѝ и задържа вратата пред нея, после двамата се отправиха към микробуса му. Мъжете отвън сритаха гумите на колата си, изплюха се и си смигнаха един на друг, разбиращо и злобно. Когато Сузана и непознатият ги подминаха, единият от тях каза достатъчно високо, за да го чуе Сузана:
– Добре направи, че пръв се докопа до това сладурче, брадатко. Бяхме само на стъпка от него.
Ридик пусна раницата на Сузана на земята, обърна се към мъжа и силно го зашлеви през лицето – толкова силно, че онзи се олюля и едва запази равновесие. Другите двама се изправиха, хормоните им закипяха: нападнат приятел, честта на пустинята, такива работи. Ридик ги погледна, ухили се и зачака. Когато те не помръднаха, той вдигна раницата, отвори вратата на Сузана и сложи багажа в краката ѝ. Тя леко трепереше. Мъжът бе реагирал с първична, светкавична жестокост и това я притесняваше.
В микробуса миришеше на цигари. По пода бяха пръснати разни инструменти, на задната седалка лежаха захвърлени употребявани пластмасови кафени чашки. Той запали двигателя и я погледна.
– Извинявайте за реакцията ми, но паля бързо, когато някой дивак ми се прави на много хитър.
Топката в стомаха ѝ се поотпусна, но не много. Тя скръсти ръце в скута си и реши, че разговорът може да ѝ помогне.
– Във Флагстаф ли живеете?
– Не, на юг оттам, в планините, край едно място, наречено Седона. Чували ли сте за него?
– Да. Била съм там веднъж, просто минавах. Доста е красиво.
– За къде пътувахте?
– За Ню Хевън... Кънектикът. Живеех там, преди баща ми да почине, и още има някои имотни проблеми, които трябва да се разрешат.
– Мога да ви откарам най-много до Флагстаф, ако искате. Оттам без проблем ще можете да си хванете автобус.
Три часа по-късно завиха на юг от Флагстаф и Сузана придружи Джордж Ридик до къщата му в планините. През двата месеца, които прекара там, той не я докосна, дори не се и опита. Джордж Ридик водеше живот на аскет, провокиран от гняв, който никога не го напускаше, и сексът бе престанал да бъде част от този негов живот.
Но дори и години след това тя знаеше, че той е там и се грижи за нещата, които имаха значение за него. Винаги усещаше мрачното му присъствие зад съобщаваните от вестниците жестокости, споходили хората или организациите, които Ридик мразеше.
Нито в слуховете, нито във вестникарските статии се споменаваше името му, но тя беше сигурна, че той стои зад страховитите инциденти – отмъстителен гняв от галактиките – със своя стар микробус с изхабени гуми и сипеща се от бронята ръжда. Ремингтън дванайсети калибър със скъсена цев и деветмилиметрова берета, и двете оръжия – увити в мушама и пъхнати зад седалката му, където лесно можеше да ги достигне. Ридик в лекьосани панталони в цвят каки и износена риза, кубинки и черна бейзболна шапка, на предницата на която имаше избродирана ръка с надпис "Воин на Земята". Старо военно яке с ивица изолирбанд над десния джоб, за- криваща изписаното му някога там име. Незапалената пура в устата му и гъстата леко прошарена черна брада, която докосваше гърдите му, когато той леко накланяше главата си напред.
По отношение на природозащитния радикализъм – от тихия протест до гражданското неподчинение или отявлената жестокост – Джордж Ридик нямаше равен на себе си. Не се поместваше в никакви правила и рамки. Сузана бе стигнала до това заключение през двата месеца, в които бе живяла с него. Дивашката неумолима интензивност, с която той преследваше целите си, едновременно я плашеше и привличаше по почти сексуален начин.
Клуб "Сиера"? Ридик ги наричаше политици, Кефновци и Барбита в якета от Патагония за по триста долара. Ами "Планет Файър" с техните летни ралита и нескопосни опити да взривят трансмисиите на електроцентралите на югозапад? Ридик се отнасяше с насмешка към тях, определяше ги като дилетанти и извратени маймуни, които четяха Едуард Аби и играеха игрички в сенките, нападайки не толкова истинските вредители, колкото технологичните постижения.
Веднъж каза на Сузана: