Доктор Лари, който се намира на първия ред, държи в ръцете си двайсетина папки със спирали. Общото им название е "Доклад". Експертът Лари се надига, слага ръка върху купчината папки и изрича тържествено: "Надявам се, че всички сте имали време да прочетете и обмислите Доклада. От страница сто и шестнайсета до страница двеста и деветдесета в том дванайсети се намират анализите на очакваните печалби от този проект. Разбира се, в томове петнайсети и шестнайсети, както и някои полезни бележки от двутомното приложение към Доклада, е изложен мултикритерийният модел за нашите решения, в който сме включили цялата мрежа от алтернативи, приоритетните критерии и ползите, заедно с очаквания изход от всяка алтернатива в светлината на тези критерии. О, също така може би сте забелязали оправданието на направените финансови отстъпки в том единайсети. Като използвахме всичко това, стигнахме до сто осемдесет и два милиона симулации с помощта на нашия гигантски компютър "Краудад 290FXZ", като непрекъснато нагласявахме и тествахме нашите вероятности и проверявахме сензитивността на модела към промените на параметрите. Съвсем ясно е, че единствената възможна алтернатива е да построим бент на Литъл Сал, така че хората от Денвър да могат да получат водата, от която се нуждаят за миенето на колите си и тематичните си паркове. Старецът поклати глава.
– Питам те сега: гражданинът, който обича да лови риба във водите на Литъл Сал, по-умен ли е от Лари Софтуер с неговия "Краудад 290FXZ" и няколкостотин души персонал? Не, за бога! В хода на мисловната клизма на Лари нашият рибар започва горчиво да съжалява, задето изобщо се е надигнал от мястото си. Не е чел Доклада, защото не е знаел за съществуването му, а и да е знаел, би предпочел да отиде за риба, вместо да си блъска главата над него. Но продължава да стои прав, да кима разбиращо от време на време, за да не изглежда прекалено глупав, като през цялото време си дава сметка, че онова, което доктор Лари всъщност му казва, е: "Ще ти навра този проект отзад, попова лъжичке, затова си сядай и мълчи."
Освен всичко друго, губернаторът твърдо подкрепя начинанието – факт, който водещият на събранието споменава на всеки три минути, – така че за какъвто и проект да говорим, трябва да е окей. Губернаторът не би бил губернатор, ако не знаеше какво прави, нали? Също така някои граждани изпитват неудобство да се опълчат срещу неща, които умен човек като губернатора подкрепя, сякаш подобно поведение би свидетелствало един вид за липса на патриотизъм – дори и само това е достатъчно, за да се съгласят масите с всяка глупост, която им се предлага.
Проблемът бе в това, че – както споменах и преди – Карлайл Макмилън не се впечатляваше много от експерти. Даже напротив. Беше виждал подобни циркове и преди, в Калифорния. Така че когато вестникът, на който нашият щат разчита, изригна във възторг за новата магистрала, Карлайл хвърли един поглед на картите на втората страница и веднага разбра, че се очертават неприятности. В допълнение към една обща карта, показваща предлагания маршрут от Ню Орлиънс до Калгари, нашият репортер беше включил и серия от по-малки карти от различни части на щата. И ето я там: една хубава дебела линия, минаваща право през трийсетте акра на Карлайл на северозапад от Саламандър и през горичката отсреща.
Картите бяха придружени от най-спиращата дъха проза, която някога сте чели, описваща в детайли изумителните придобивки, които щеше да ни донесе новата магистрала. Една основна идея, прокрадваща се в проекта, бе да се осигури връзка между нефтопровода, който щеше да се построи при все още неексплоатираните нефтени залежи в Арктика и Калгари.
После цистерни щяха да откарват евтиния суров петрол от Калгари до рафинериите в Тексас и Ню Орлиънс, икономиките на които бяха започнали да западат. Боже, това бе направо брилянтно! Използване на много нефт за превозването на нефт, създаване на собствено средство, осигуряващо доставките.