– Сенаторе, не ме интересуват нито законите, нито процедурите. Единственото, от което се интересувам, е бизнесът. Знаеш ли колко пари съм вложил там, където предстои да се построи магистралата? Достатъчно, за да те задържат на власт още доста дълго време. Приносът ми към последната ти кампания беше някъде над двайсет хиляди долара, а аз не се лишавам от такава сума пари само защото съм заинтересуван демокрацията да работи още по-добре. Знаеш го, знам го и аз. Сега нашият приятел Бил Фланиган ми казва, че сенатор Джак Уиймс, който е отговорен за този проект, е събрал инженери, за да видят дали маршрутът не може да бъде променен, за да се заобиколят някакви си двайсетина птици. Харлан, искам да ми гарантираш, че промяна на маршрута няма да има. Очаквам да го чуя от теб някъде в началото на следващата седмица.
Главният инженер внимателно проучи молбата на Уиймс за една евентуална промяна на маршрута на магистралата.
– Сенатор Уиймс, огледахме още веднъж маршрута, предложен за Пътя на високопланинските плата. Излиза, че можем да пропуснем района, в който живеят птиците, причиняващи проблема. Но голямото шосе е цяла система – промениш ли една част, променят се и много други неща. Това означава, че ще трябва да преместим магистралата на около шейсет километра от Ливърмор и Фолс Сити, което случайно съвпада с нашето първоначално заключение, че така маршрутът ще е много по-ефективен както по отношение на разходите по строителството, така и на времето за придвижване на автомобилите и другите транспортни средства. Настоящият маршрут налага едно отклонение само за да се включат Ливърмор и Фолс Сити. Да разработим ли алтернативен вариант, в който се заобикалят птиците?
– Не. Моят добър приятел сенатор Стърк възразява срещу подобна промяна. Да го оставим така засега. – Джак Уиймс прекъсна разговора и се обърна към един от сътрудниците си: – Свържи ме с Харлан Стърк.
– Сенатор Стърк е във Флорида. Остави телефонен номер, но каза, че може да ни е трудно да се свържем с него. Искате ли да опитам?
– Не. Ще говоря с Кал Ейкърс от Търговската камара.
Отсреща се чу гласът на Ейкърс:
– Добър ден, сенаторе. Какво става?
– Не мога да се свържа с Харлан, затова се обаждам на теб. Можеш да кажеш на вашите приятелчета от Дивия запад, че сме се отказали от идеята за промяна на маршрута на пътя. Но също така искам да им предадеш, че поначало намирането на средства за този проект беше деликатна работа, а сега някои от членовете на Отдела за обществените сгради, както и на Комитета по транспорта, започват да се колебаят в подкрепата си. Ако приятелчетата ти не внимават, няма да има никаква магистрала.
– Добре. Току-що говорих с Бил Фланиган. Изглежда, че е имало актове на насилие или заплахи към онзи Карлайл Макмилън. Фланиган се опитва да разбере какво става.
– За бога, Кал, тези хора нямат ли представа как трябва да се действа? Нищо чудно, че западат.
– Затегни си колана, сенаторе. Става дори още по-интересно, ако това е точната дума. Някога да си чувал за организация 033? Съкратено от Обединение на защитниците на Земята или нещо от този род. Е, и аз не бях чувал, докато не ми се обади Фланиган. Това е радикал на природозащитна група някъде от запад, която няма търпение да се включи в цялата тази суматоха. Преди два дни трима от тях отишли със стар бус в Саламандър и започнали да ровят. Говори се, че имат намерение да вдигнат във въздуха водонапорната кула на Саламандър, ако магистралата премине през ареала на ястребите на Тимерман. И това е само началото. Чух, че единият от тях казал, че могат да го направят и без да чакат, просто за да привлекат вниманието на хората върху онова, което се случвало в района.
Водач на тази група е мъж на име Ридик, който е заподозрян в разливането на варели с моторно масло около къщата на един от директорите на една тексаска нефтена компания, докато човекът си плувал спокойно в басейна. Когато приключил, навсякъде било покрито с масло; масло имало включително върху директора и жена му. Но Ридик не е дошъл в Йеркс Каунти заедно с представителите на 033, поне в момента не работи заедно с тях. От онова, което чувам, разбирам, че той е бил въвлечен и в други престъпления. Говори се, че е наистина зъл човек.
– Ако освен птиците и номерата на Дарджън започнат да се случват и подобни неща, мога да ти гарантирам, че работният комитет доста ще се замисли дали да не изпрати парите за магистралата някъде другаде и аз няма да съм в състояние да направя каквото и да било. Ще внедрим тайни агенти в бюрото на тази 033. За кога е насрочено общото информационно събрание по въпроса за строителството на магистралата в Йеркс Каунти?
– За средата на февруари. Ще се състои в Ливърмор. Фланиган очаква Макмилън да създаде проблеми по време на събранието.
– С кого точно се разправяме, Кал? Кой е този Макмилън?
– Фланиган твърди, че е наистина костелив орех, сенаторе. Мълчалив, умен, вярва в онова, което прави, и не пропуска да си напише домашното.
– Не можем ли да го притиснем по някакъв начин? Може би финансово? Как си изкарва прехраната? Откъде е взел заемите си?
– Мислим еднакво, сенаторе. Попитах Фланиган за същите неща. Той провери и ме информира, че Макмилън няма дългове, освен малкото пари, които трябвало да изплати за парцела си. Около хиляда-две хиляди долара. Строител е, майстор дърводелец, така казват. Трудно е да го бойкотираме, защото е дяволски добър в онова, което прави, и освен това сам си е шеф. Лекарите и адвокатите от Фолс Сити искат той да се занимава с къщите им и смятат, че е единственият, който може да свърши работата както трябва. С други думи, той е извън нормалните икономически канали.
– Сега чуй и това, сенаторе. Знаеш за Рей Дарджън.
Фланиган казва, че хората се шегуват, че не се е родил по нормалния начин, а се е пръкнал на нефтена площадка, напълно пораснал и развяващ договор в ръка. Очевидно е лесно да се повярва в това. Не само че е купувал земя около предполагаемия маршрут на магистралата в продължение на година и нещо, използвайки вътрешната информация, до която има достъп като член на Щатската комисия по магистралите, но и очевидно е използвал някои доста не почтени и тежки тактики по отношение на един от помощниците на Макмилън, някакъв преподавател в тамошния колеж.
Знаеш ли какво точно се е случило? Преди няколко дни Макмилън влетял в офиса на Дарджън във Фолс Сити и казал тихо – толкова тихо, че само секретарката го чула: "Господин Дарджън, зная за вашите измами, за които ви се полагат от пет до десет години затвор. Определили сте правилата на играта, не са зададени никакви въпроси, не е похарчен и цент. Добре, падре, ще играем по твоите правила." Без майтап, сенаторе, точно това е казал. И знаеш ли какво? Според Фланиган Дарджън напълно е замлъкнал, откакто това се е случило. Очевидно Макмилън има подозрения относно истинската причина за отклонението в маршрута, както и за това, че Дарджън е използвал вътрешна информация, за да купува земи покрай него, от които той и приятелчетата му да извлекат голяма полза. Макмилън няма да се откаже, ще ни го завре отзад.
– За бога, Кал! – За момент сенаторът замълча замислен. – Знаеш ли, при различни обстоятелства може би щях да харесам този Макмилън. Но както стоят нещата в момента, ще трябва да го заковем здраво или да му затворим устата. И най-добрият начин да се стори това е магистралата да се построи възможно най-бързо. Така всички ще забравят и птиците, и Дарджън, и Макмилън.
Когато Джак Уиймс привърши разговора си с Кал Ейкърс, той погледна календара си – шест дни до края на януари, – приближи до прозореца на офиса си в Сената и се загледа в минаващите отдолу коли. Пиковият час беше почти приключил. Зачуди се какво ли можеше да прави един дърводелец на име Карлайл Макмилън някъде из високопланинските плата по това време на деня.
Онова, което Карлайл правеше, бе да чете писмото, което беше получил от губернатора Джери Грават.
Скъпи господин Макмилън,
Позволете ми да започна с уверението, че споделям вашата загриженост за чиста околна среда, където всички ние да живеем в хармония с природата и в същото време да строим просперираща икономика. Много бих искал да обсъдим нашите общи грижи. Ето защо, по предложение на господин Рей Дарджън, щатски предприемач, помолих секретарката ми да се свърже с вас, за да уговорите час, в