Бенджамин Хоф
Таото на Пух
— Какво е това, което пишеш? — попита Пух изкачвайки се върху масата за писане.
— Таото на Пух, отговорих аз.
— Какво на Пух? — попита Пух, зацапвайки едната от думите, които току-що бях написал.
— Таото на Пух, повторих аз, махайки лапата му от химикала.
— Прилича повече на болката на Пух! — каза Пух, разтривайки лапата си!
— Не е! — ядосах се аз.
— За какво става дума? — накланяйки се и зацапвайки друга дума.
— За това как да си щастлив и да ти е уютно във всички ситуации!
— Ще я прочетеш ли? — попита Пух.
Това се случи след като някои от нас бяха разговаряли за Големите Учители по Мъдрост и някой беше казал че всички те произхождат от Изтока, а аз казах че не са всички, но той си приказваше само това и това, като не приемаше чуждо мнение, докато аз не реших да прочета един цитат от Мъдрост от Запада, за да докажа че съществува и повече от половината свят…
— Кое е първото нещо, което си казваш, като се събудиш рано сутринта, Пух? — питал най-сетне Прасчо.
— Какво има за закуска? А ти какво се питаш, Прасчо?
— Ми питам се какво интересно ще се случи днес?
Пух кимаше в знак на съгласие.
— Това е едно и също нещо — каза той.
— Какво е това? — попита Невярващия.
— Мъдростта на Западния таоист.
— Звучи като „Победите на Пух“.
— То е!
— Не е за таоизма — каза той!
— О не, то е!
— Не, не е!
— За какво е, според теб?
— То е за едно малко тъпо мече, което се чуди на всичко и задава тъпи въпроси, измисля си песнички, прави всички разновидности пътешествия, без да събира каквото и да е интелектуално знание и без да губи своят наивен вид щастие. Това е за което е!
— То е същото!
Това се случи, когато реших да напиша книга, която да обясни принципите на таоизма чрез Winnie-the-Pooh и да обясня Winnie-the-Pooh чрез принципите на таоизма.
Когато информирах за моите намерения, учениците креснаха „Преафиширано“ и други подобни. Други казаха че това е най-тъпото нещо, което са чували и че аз май трябва да сънувам. Някои казаха, че това е прекрасна идея, но много трудно изпълнима. — Само кога ще я почнеш — попитаха те. Ами, старият таоист би казал — Пътуването от 1000 мили започва с една стъпка!
Така че мисля да започнем с началото.
Какво на Пух
— Ти виждаш Пух, че повечето хора изглежда не знаят какво е таоизмът…
— Да — каза Пух, намигайки.
— Така че ето за това е тази част, за да обясни нещата поне малко!
— Виждам!
— И най-лесният начин да направим това е да отидем за малко в Китай.
— Какво? — зениците на Пух се разшириха от изненада — Сега ли?
— Разбира се! Единственото, което трябва да направим е да се облегнем назад, да релаксираме и сме вече там…
— О, разбирам! — каза Пух.
Нека си представим, че вървим надолу по малка уличка на голям китайски град и намираме малко магазинче, в което продават старинни свитъци, рисувани в класически стил. Влизаме вътре и молим да ни покажат някой с алегории — нещо смешно, да предположим, но с неостаряващо значение. Продавача се усмихва — Имам точното! Копие на Дегустаторите на оцет. Той ни завежда до голяма маса и разгъва свитъка, за да го разгледаме. — Извинете ме за момент! Имам работа за малко! — казва той и отива в ъгъла на магазинчето, оставяйки ни насаме със свитъка.
Въпреки че виждаме че това е съвсем скорошно копие, ние знаем че оригиналът е много стар, от незапомнени времена. Но и сега сюжетът му е добре познат:
Трима мъже стоят пред бъчва с оцет. Всеки от тях си топи пръста в оцета и го опитва. Изражението на лицата на всеки от тях показва реакциите им. Тъй като картината е алегорична, ние разбираме че те не са обикновени дегустатори, а напротив — те са представители на трите основни учения в Китай, а оцетът представлява Есенцията на живота. Тримата учители са Конфуций, Буда и Лао Дзъ, авторът на най-старата книга за таоизма. На лицето на първия е изразена мъка, на втория — горчивина, а третия се усмихва.
За Конфуций животът е много тъжен, той счита че настоящето е излязло от крачката на миналото и че представителите на човечеството са излезли от хармония с Пътят към Рая, представителите на Вселената. И така той набляга на уважението към Предците, както и на старинните ритуали и церемонии, в които императорът като син на Рая играе основна роля като свързва безграничния Рай с материалната земя. Според Конфуцианството е необходимо да се слуша точно определен вид музика, определени стъпки, движения, фрази и към всичко това да се добави сложна система от ритуали, всеки от тях с определена цел и в определено време. Това може да се илюстрира чрез думите на Конфуций: Ако столът не е изправен, мъдрецът не може да седне. Това ни показва как вървят нещата, когато царува конфуцианството.