— Какво се е случило Прасчо? — каза сънено Кристофър Робин, той сега се събуждаше.
— Уфффффффф, Ка… Ка… Катерица — заекваше Прасчо, опитвайки се да говори нормално.
— Къде е?
— Там по-нагоре! — каза Прасчо, размахвайки лапа…
— И как изглежда?
— Като… като… Той има най-голямата глава, която си виждал, Кристофър Робин. Голямо… огромно нещо… като като ми като нищо познато… Огромно голямо като… ми не знам… Като огромен буркан.
Излиза че медът не е най-доброто нещо, което може да се ползва, въпреки всичко. Изглежда че някак не приляга на природата на Катерицата.
Сега вече като знаем принципа, ние можем…
— Това си ти Пух!
— Мафълуафъл мафълуафъл…
— Моля?
— Кажи им за Котлешън Пая, ето това значи! — прошепна Пух, малко по-разбрано.
— Току-що го направих!
— Ама кажи им за какво се ползва! — каза Пух неочаквано.
— Разбира се! Благодаря Пух!
Пух искаше да каже какво е Котлешън пай според идеите за Вътрешната Природа на нещата. И така замествайки думите в последният ред на песничката, получаваме:
Попитай ме за гатанката и аз ще отговоря.
Вътрешната Природа.
— Хъммм… Котлешън пай звучи по-добре! — отбеляза Пух.
— Как ти звучи това: Питай ме за гатанката и аз ще отговоря.
Нещата такива каквито са!
— По-добре, но още се губи ритъма.
— ОК! Питай ме гатанка и аз ще отговоря.
Котлешън Котлешън Котлешън пай!
— Супер! — каза Пух.
Сега като знаем принципа, може да се огледаме за неговите приложения. Както добре знаем няма две еднакви снежинки, дървета или животни. Същото се отнася и за хората. Всяко нещо има своята собствена Вътрешна Природа. Всичко си има собствена Природа. За разлика от другите форми на живот, хората много лесно бягат от това, което е добро за тях, защото хората имат Разум, а Разумът може да бъде объркан. Вътрешната природа, ако се опираме на нея, не може да бъде объркана. Но повечето хора не я гледат или не я слушат и следователно не разбират себе си достатъчно добре. А слабо разбирайки се се уважават малко и оттук са лесно внушаеми от другите.
Още повече ние ставаме зависими от обстоятелствата и лесно се манипулираме от онзи, който познава слабостите и начинът ни на действие, които ние така или иначе игнорираме, но работейки със собствените си характеристики ние можем да контролираме напълно живота си. Пътят към Себеосвобождението започва от опознаването на себе си, на това за кое да работим и на това кое работи най-добре за нас.
— Как би обяснил това Пух?
— С песничка, която току-що съчиних.
— Давай!
— Разбира се! (прокашляне)
— Това е то! — каза Пух, излягайки се назад и затваряйки очи.
— Шедьовър!
— Ами, по-добре от обичайното, може би…
Рано или късно ще открием неща за себе си, които няма да ни харесат. Но веднъж видени можем да решим какво да правим с тях. Дали да скъсаме изцяло с тях, да ги променим или да ги използваме по по-добър начин? Често последните две възможности са далеч по-полезни, доколкото се избягват вътрешните конфликти и така се минимализира битката с тях. Още повече така те стават чат от нещата които ни помагат. По същият начин вместо да се борим с негативните емоции, които пораждат, можем просто да ги превърнем в нещо позитивно. Можем да обясним принципа и по следния начин: Докато удрянето по клавишите на пияно може да предизвика шум, то разглобяването им не винаги се съпровожда с музика. Принципите на Музиката и Живота не се различават, толкова, колкото си мислим.
— Няма ли да го кажеш, Пух?
— Да кажа какво?
— Музиката и Животът…
— Едно и също нещо! — каза Пух.
Ето за това говоря. Всичко от което се нуждаем, работейки над себе си, в повечето случаи е да се фокусираме над нашите слабости и лоши тенденции и да им даде друг по-добър път на развитие.
Следният случай, приведен от таоиста Лю-Ан може да ни илюстрира това:
В областта Ч’у, един крадец станал войник под командването на Генерал Тцу-фа, човек познат с това че изнамира начин да използва възможностите на всеки по невероятен начин.
По-късно Ч’у бил атакуван от армията на областта Ч’и. Хората на Тцу-фа били изпратени да се бият, но били побеждавани три пъти. Стратезите на Ч’у загубили ума и дума от факта, че армията на Тцу-фа ставала все по-силна и по-силна.