— Аз не играя! — каза Йори.
— Йори, какво тогава правиш тук? — пита заека.
— Ще ти дам три възможности. Правя дупки в земята? Грешно! Скачам от клон на клон по това младо дъбово дърво? Грешно! Чакам някой да ми помогне да изляза от водата! Вярно! Дайте на Заека време и той винаги ще ви намери отговора!
Тогава му дойде идея на Пух! Те могат да хвърлят няколко камъка в реката, те ще причинят вълни, а вълните ще отнесат Йори до брега. Заекът каза че е добра идея, но Йори не мислеше така.
— Представете си, че направим грешка и го улучим? — каза уплашено Прасчо.
— А представете си че сгрешите и улучите него… — каза Йори — така Прасчо обсъдете всички възможности, преди да се решите да се позабавлявате!
Но Пух взе най-големия камък, който можеше да държи и застана на мостчето.
— Няма да го удрям Йори, само ще хвърля камъка лекичко. И няма да мога да те улуча имам предвид че няма да те нараня. Можеш ли да спреш да шаваш за малко, щото ме ядосва?
— Не… Ще шавам!
Заекът почна да усеща че му е време да поеме командването.
— Сега Пух, като кажа сега пускаш камъка! И Йори като кажа сега значи Пух пуска камъка!
— Благодаря, Заек, но очаквам да ми стане ясно!
— Готов ли си, Пух! Прасчо помагай! И ти, Ру!? Готови ли сте всички?
— Не! — каза Йори.
— Сега! — каза Заека.
Пух пусна камъка, появи се голяма вълна и Йори изчезна!
Това беше обезпокоителен момент за всички на моста. Те гледаха и гледаха… и дори пръчката на Прасчо, която се появи под носа на Заека не можа да ги развесели, толкова колкото се очакваше. И тогава, точно когато Пух реши, че е избрал грешният камък грешната река и грешният ден за осъществяване на Брилянтната си идея, нещо сиво се показа за малко над водата… и ставаше все по-голямо и по-голямо… и най-сетне се показа Йори излизащ на брега. Те слязоха със викове от мостчето към него и скоро той застана пред тях на сухата земя.
— О, Йори колко си мокър! — каза съчувствено Прасчо.
Йори се отръска и помоли някой да обясни на Прасчо какво е да седиш по средата на реката за доста дълго време.
— Прекрасно Пух! — каза мило Заекът. — Това беше страхотна идея!
Разумът както винаги обра всички точки. Но не Големият мозък бе отговорен за това че нещата потръгнаха. Беше мозъкът, който вижда какво е и следва природата на нещата. Когато работите с Ву вей вие поставяте облия ключ в обла ключалка, а квадратния в квадратна. Няма стрес, няма битка! егоистичното желание се опитва да вкара облия ключ в квадратна ключалка и квадратния в обла. Мозъкът се опитва да вкара занаятчийски методи за да напасне ключа в ключалка, за която не е направен. Науката се опитва да разбере защо облите ключове влизат в обли ключалки, а не в квадратни. Ву Вей не се и опитва! Тя не разсъждава над това! Тя просто го прави! И изглежда, че не прави повече от това да остави нещата просто да се случват.
— Проблем ли има, Прасчо?
— Капакът на този буркан не ще да се отваря!
— Ми такъв е! А, Пух… Пух май го отвори!
— Благодаря Пух! — каза Прасчо.
— За нищо! — каза Пух.
— Как отвори капака? — пита Тигъра.
— Лесно е! — каза Пух. — само завърташ капачката така, докато не може да се завърти повече. После поемаш дълбоко въздух и и позволяваш да се върне обратно, завърташ… Това е всичко.
— Дай да опитам! — изрева Тигъра нахлувайки в кухнята. — Къде е новия буркан с туршия? А ето го!
— Тигър, — почна нервно Прасчо. — Не мисля, че ти можеш по-добре…
— Нищо подобно! — каза Тигъра. — Само завърташ и…
ПРАС!
— Добре, Тигър! А сега само омети тая туршия от пода! — ядосах се аз.
— Изпусна се от лапите ми! — прорева Тигъра.
— Беше твърде силно! — отбеляза Пух!
И когато е твърде силно, нещата не стават! Опитайте да сграбчите нещо бързичко и прецизно с отпусната ръка, после почивка и опитайте отново! Опитайте се да направите нещо с препълнено съзнание. Най-сигурният начин да станете несръчен и объркан е да откриете Разум, който се старае твърде много, някой който мисли твърде много. Животните в гората почти не мислят, те са това, което са. Но за огромния брой хора, перифразирайки един стар Западен философ, важи „Мисля, следователно се обърквам!“. Сравнявайки Града с Гората, може би ще се зачудим наистина защо човекът се класифицира като Най-висшето животно!
— Най-висше, спрямо какво? — пита Пух.
— Не знам! Опитвам се да мисля върху това, но все не намирам отговора.
— Ако хората бяха по-разумни от животните трябваше поне да се грижат по-добре за света! — каза Пух.
— Точно така! — съгласих се аз.
Обаче някъде през вековете, хората са открили разума, който ги отделя от реалността, от естествените закони. Този Разум се мъчи твърде много, преоблича се, и в крайна сметка става все по-слаб и объркан. Такъв разум, дори с високо IQ, е неефективен. Той бяга насам натам, наляво надясно и не може да се концентрира върху това, какво става в момента. Той кара по улиците с високо скорост, мислейки си какво има в магазина и в крайна сметка се оказва далече от уличката с магазините. И после се чуди, защо се случват неприятностите.