Когато се учите от Ву Вей реално не се случват неприятности. Нещата може да изглеждат малко странни на моменти, но работят. Не трябва да се стараете да ги накарате да работят, просто ги оставете да се случват! За пример нека си припомним историята на Търсенето на Малкото. Което пък е скъсената версия на така познатата история на Много малката буболечка. — Един ден тя се обърка по пътя си между храстите. Никой не знаеше какво точно се е случило… И така търсенето на Малкото започна… и скоро всички се престараваха от търсене… Всички, то е ясно, бяха организирани и ръководени от Заека. Всички разбира се без Пух!
Прас!
— Ох! — изписка нещо.
— Ама че смехория — мислеше си Пух. — казах „Ох“ без истинско охване.
— Помощ! — каза тънък висок глас.
— Това пак съм аз! — мислеше си Пух! — Имам проблем, изпаднал съм в дупка и гласът ми е станал писклив и проговаря преди да съм разбрал реално за какво става дума, защото вероятно съм направил нещо вътре в душата си… Обезпокоително!
— Помощ! Помощ!
— Ето сега! Казвам неща, които не се опитвам да кажа… Следователно вероятно съм изпаднал в голяма беда! И докато разсъждаваше над това че вероятно когато ще иска да моли за помощ, няма да може той извика: Голяма БЕДА за Мечето Пух!
— Пууууууууух! — изписка гласеца.
— Това е Прасчо! — извика нетърпеливо Пух! — Къде си?
— Долу!
— Под какво?
Прас!
Нещо тупна долу.
— Пух, имаш нещо на гърба…
— Мисля, че имах!
— Това е Малкия! — извика Прасчо.
Онзи които прави нещата като Пух рано или късно открива, че те просто случват. Трудно е да се обясни как точно, освен с примери, но това работи. Нещата просто се случват по правилния начин в точното време. В крайна сметка те просто стават, ако им позволиш да се случат, ако работиш с обстоятелствата вместо да си кажеш „Това не може да се случи по този начин“ и да се опитваш после да ги накараш да се случат по някой друг начин. Ако просто се настроиш към начина по който нещата работят, тогава те просто се случват както би трябвало, независимо какво си мислиш ти в дадения момент. По-късно можеш да погледнеш назад и да си кажеш: О сега разбирам! Това е трябвало да стане, следователно и онова е можело да стане и онова е станало просто защото това е станало. И тогава най-сетне осъзнаваш че дори да си се престаравал да правиш нещата перфектно, не би могъл да се справиш по-добре и още повече ако се бе опитал то тогава щеше да объркаш всичко.
Нека приведен още един пример от „нещата работят от само-себе си“. Партито за рождения ден на Йори, което правят Пух и Прасчо.
Пух разбрал че Йори има рожден ден, едва след като той му казал. Тогава Пух решил да му подари нещичко. Той притичал до у тях за да вземе бурканче мед, като подарък за рождения ден и поговорил с Прасчо за това, след което Прасчо решил да подари на Йори балон, който му останал от неговия рожден ден, после Пух се върнал обратно при Йори с буркана с меда.
Но малко по-късно страшно огладнял.
Така че седнал на земята, хвърлил поглед на меда и се замислил „Колко хубаво че взех това с мен! Много други мечета излизат в такива горещи дни, без да се сетят даже да си вземат нещо за из път.“ И почнал да си хапва.
„Сега нека да видим — помислил си той обирайки последните капки мед от буркана — накъде бях тръгнал? А да, към Йори!“ После станал бавничко.
И изведнъж се сетил, че е изял подаръка на Йори. Или поне по-голямата част от него! За щастие, обаче, все още имал буркана. И прекосявайки Стоакровата гора, той решил да посети Бухала и да го накара да напише върху буркана Честит Рожден ден! След всичко това вече имал страхотен Буркан, но празен!
Докато се случвало всичкото това, Прасчо решил да се върне вкъщи за да вземе балона. Той го носел силно притиснат към себе си, така че да не отлети и тичал с всичка сила към Йори, преди да е стигнал Пух, тъй като си мислел че ще е най-добре ако даде първи подаръка си тъй като така ще докаже че е помислил първи за Йори. И тичайки надолу, мислейки си колко ще е очарован Йори, той не виждал къде върви… и не щеш ли единият му крак пропаднал в дупката на Заека и паднал долу по лице.
Прас!
Дааааааааа! Паднал върху балона и после… той не бил… ами бил повече… отколкото бил…