— Балон? — казал Йори. — Ти казваш балон? Едно от тия големи цветни неща, които летят? Получавам песничка и танц, ние сме тук, вие сте там?
— Да, но страхувам се… Много съжалявам, Йори, но докато тичах, носейки го, паднах!
— Боже Боже, какво нещастие! Ти си тичал твърде бързо, както очаквах! Не си се наранил нали, Малък Прасчо?
— Не! Но аз… аз… спуках балона!
Последвала дълга тишина…
— Моят балон, ли? — казал най-накрая Йори.
Прасчо кимнал.
— Балонът за рождения ми ден?
— Да, Йори! — подсмърчал Прасчо! — Заповядай! С пожелания за дълголетие! — И му дал малко парче мокра дрипа!
— Това ли е? — казал Йори изненадано.
Прасчо кимнал.
— Моят подарък?
Прасчо пак кимнал.
— Балона?
И едва тогава пристигнал Пух.
— Искам да ти подаря нещичко! — възбудено казал Пух.
— Получих го!
Пух залял Йори с вода, а Прасчо седнал на пътя и подсмърчайки, обхванал главата си с лапи.
— Това е Полезното гърне! Заповядай! Има си и надпис „Честит Рожден ден, с Любов, от Пух“. Това пише! И е за да слагаш разни неща вътре! Ето тук.
Тогава Йори открил че тъй като балонът вече не е толкова голям, колкото е Прасчо то може лесно да бъде натикан в буркана и носен където Йори си пожелае, което разбира се не би било възможно с Типичния Балон.
— Много се радвам! — казал щастливо Пух, — че ти подарявам Полезното гърне, за да можеш да слагаш каквото решиш вътре.
— Радвам се! — добавил весело Прасчо. — че ти подарих нещо, което да сложиш вътре.
Но Йори не слушал… Той се забавлявал да вкарва и изважда балона от буркана и бил толкова щастлив!
Така че всичко си дошло на мястото.
На високо ниво, Ву вей не може да се дефинира и е практически невидимо, защото реално е станало рефлекс. По думите на Чуанг-це, разумът на Ву вей „тече като водата, отразява като огледало и отговаря като Ехо.“
Точно като Пух! Да казах! „Точно като Пух“.
— Какво? — каза Пух, събуждайки се и падайки от стола. — Какво е като кого?
— Какво тече като водата, отразява като огледало и отговаря като ехо?
— А, гатанка! На колко броя отговори имам право?
— А, не знам, Пух! Нека просто видим какво се случва!
— Какво може да бъде? — мърмореше Пух — Тече като водата…
Използвайки Ву вей човек бяга от ситуацията и се оставя на интуицията „Това не е най-добрия момент да свърша това, нека по-добре хвана другия път.“ Нещо такова. Когато правите нещата по този начин, хората биха казали че имате шесто чувство. Но всичко е в това да почувствате ситуацията. Това е толкова естествено, странно е само за оня, който не се вслушва в собствения си глас!
Най-доброто на тази чувствителност към ситуацията е във факта, че не е необходимо да взимате толкова много трудни решения. Вместо това просто трябва да ги оставите да се случват от само себе си.
Например в Къщата на ъгъла на Пух, един ден Пух се чудел кого иска да посети. Той можел да отиде у Йори, когото не е виждал от предния ден, или у Бухала, когото не е посещавал от по-предния ден, или у Канга, Ру, Тигъра, който не е виждал от дълго време. Как все пак е решил? Той седнал на камък по средата на реката и си запял песничка.
После станал и и се зачудил дали пък да не посети Заека и в крайна сметка открил, че се намира точно пред своята къща. Влязъл вътре, хапнал, и отишъл у Прасчо.
Ето как стават нещата, използвайки начина на Пух. Без стрес, без объркване. А сега…
— Потокът? — пита Пух.
— Какво?
— Отговора! Потокът тече като водата, отразява като огледало…
— Но не отговаря като ехо!
— Напротив!
— Ами, близо си! Това е първия ти опит за отговор!
— Само ми дай още малко време! — каза Пух.
Разрешаването на проблемите чрез Ву вей може да бъде видяно на практика в бойното изкуство Тай-чи Чуан, чиято основна идея е да победиш противника или чрез връщането на вражеската енергия обратно или побеждавайки го в следния ред: отслабване на силата му, разбалансирайки го и накрая нарушавайки позицията му за отбрана. Никога сила срещу сила, в противен случай тя се връща като ластик.
— Тече като водата, отразява като огледало… — говореше си Пух, вървейки насам натам.
— Мислиш твърде много, Пух. Ще ти дам джокер, който ще ти помогне.
— Надявам се! Това почна да ме изнервя.
— Такаааа… За да решиш загадката е необходимо просто да оставиш ума си да се тече и да отразява това, което виждаш. Това може да ти даде решението на загадката! Схвана ли?
— Не!
— Уф, добре…
— Нека видим… — тече като водата… — мърмореше си Пух.
Ву вей принципите, както подчертава Тай-чи Чуан, могат да бъдат разбрани ако си представим, че бутаме парче корк в течаща вода. Колкото повече го блъскаме, толкова повече се връща обратно. То ни побеждава дори без да се бори с нас. Следвайки Ву вей е необходимо просто да неутрализираме силата му, вместо да се борим с него. С други думи можете да се биете с огъня чрез огън, но Ву вей ви дава силата да се победите огъня с вода.