— Разбрах! — каза Пух. — Парче корк!
— Какво за него?
— Отговаря като ехо! — каза триумфално той.
— Но не тече като водата и не отразява като огледало! — парирах аз.
— Ох! Вярно!
— Ами, мисля си да ти кажа отговора. Той е Начина на Пух.
— Какво е?
— Ми, отговора!
— Уф! Това не беше хубава гатанка.
— Добре де! Кажи една!
— С радост! Какво е черно и бяло и червено навсякъде?
— Не! Не тази де!
— Ти си я чувал вече? — доста изненадано пита Пух.
— Ама разбира се! Тя е много стара! И всеки знае отговора — вестника!
— Да ама не!
— Сбърканата зебра?
— Не!
— Ми тогава…
— Айде де! Предай се!
— Ок! Предавам се! Какво е черно и бяло и червено навсякъде?
— Изгорелия пингвин!
— Пух, това е глупаво!
— Ама е по-добро от твоето!
— ОК! Ето ти още една гатанка. Тя е за обратното на Начина на Пух. Какво тича нагоре-надолу цял ден, без да стигне до никъде?
— Заека?
— Ми практически…
— Аха сетих се! Това е…
Но ще запазим отговора за следващата глава.
Заетият Бексън
Заекът бързаше към края на Стоакровата Гора, чувствайки се все по-важен и все по-важен и скоро стигна до Дървото, което обитаваше Кристофър Робин. Той почука на вратата, извика два три пъти и тръгна да се връща обратно, заслонявайки си слънцето с лапа, викайки нагоре към върха на дървото, а после пак се върна обратно, крещейки „Алооооо“, и „Аз съм“, и „Аз съм, Заекааааааа“ и нищо не се случваше. После се спря и се заслуша и всичко наоколо млъкна и се заслуша в него, така че цялата гора изведнъж стана самотна, тиха и мирна, докато изведнъж стотици мили от него един майтапчия не поде песничка.
— Лошо! — каза Заекът. — Май си е тръгнал от тук…
Все пак се върна обратно до зелената врата, само за да се убеди, че е вярно и после се обърна кръгом, чувствайки че тази сутрин не му върви въобще, когато неочаквано забеляза лист хартия на земята. На нея имаше топлийка и като че ли тази бележка беше паднала от вратата.
— Ха! Друга бележка!
И ето какво пишеше там:
Изчезвай Бексън!
Заетият Бексън
C. R.
Заекът не знаеше кой е Бексън — и поради факта, че е сам — той отиде да пита Бухала. Бухалът също не знаеше. Но Той си помисли, че ние знаем, а ние си помислихме, че и много други хора знаят. Чуанг-це го описва много точно:
Това е човекът, който не обичал да гледа следите от стъпките и сянката си. Затова решил да избяга от тях и побегнал… Но все повече стъпки се появявали, а сянката без проблем го следвала навсякъде. Мислейки че тича твърде бавно, той бягал все по-бързо и по-бързо, без да се спира, докато накрая припаднал от изтощение и умрял.
Ако просто беше се поспрял някъде, стъпките щяха да изчезнат. Ако просто си беше отдъхнал под сянката на някое дърво, то неговата щеше да изчезне.
Изглежда че всеки може да види подобен човек, навсякъде по пътя си. Практически всеки слънчев ден можете да видите Бексън да се тича в парка, дишайки тежко. Възможно е дори, докато сте на пикник в парка да видите внезапно един или двама от тях да тичат покрай храната ви.
Общо взето, докато вие се чувствате добре около тревата и дърветата, то те се стараят да ги избягват. Вместо това те предпочитат бетона и асфалта за своите битки в имитацията на краткоживущи машини, в каквито са се превърнали. Вдишвайки отровните ауспухни газове на двигателите, кълнейки се че така се предпазват от наранявания, Бексъните си приказват един на друг Колко добре се чувстват сега, излизайки навън. И на това му викат природосъобразен начин на живот.
Заетият Бексън е почти безнадеждно активен. Ако го питате какво му е интересно в живота, той ще ви даде безкраен списък от физически занимания като:
— Делтапланеризъм, тенис, бягане, федербал, ски, плуване и сноуборд.
— И това ли е всичко?
— Ами… (пъхтене побледняване, изчервяване) Ми, мисля че да!
— Някога да сте бил на рали?
— Ми, не. Мисля че не!
— Някога да сте се борили с алигатор?
— Ми не! Ама винаги съм искал!
— Ролери по стълбите?
— Не!
— Ама вие казвате, че все сте правели нещо?
От тази гледна точка, можа да чуете от Бексъна следното: „Ми… като че ли става нещо с мен… Някак си май съм си загубил енергията…“
След малко, може би…