Атлетичния Бексън, една от най-често срещащите се разновидности, казва че се занимава само с физически упражнения. Но поради някаква причина, изглежда че това е като че ли вкарано отвън, а не идващо от сърцето му. И така той бърка упражненията с работата. Работи, когато е на работа, работи и когато е на упражнения и много често работи, когато играе. Работа работа работа и пак работа. Постоянната работа, съчетана с никаква игра го правят ужасно глупаво момче. Още повече постоянната защита от нещо го убива.
— Аха, ето го и Заека! Как си? К’во ново?
— Връщам се от Бухала! — каза той дишайки тежко.
— О, вероятно си тичал дълго време.
— Ами, да!… Бухала настояваше да ми разкаже историята на Неговия Прачичо Филберт.
— Това пък защо?
— Както и да е… Бухалът каза че не е виждал и Неиздълбания пън, но пък Ру вероятно си играел с него… Накрая се спрях пред къщата на Канга и там нямаше никой.
— Те са навътре в гората и се упражняват в скачане с Тигъра! — казах Аз.
— А добре! Тогава е най-добре да тръгвам нататък.
— Това е чудесно Заек, защото…
Ама къде ще отива? Ето как е, знаете — няма почивка за Бексъна.
Нека да го кажем по друг начин — ако искате да бъдете здрави, отпочинали и доволни, просто гледайте какво прави Заетия Бексън и правете обратното. Тук има един в момента, тича наляво надясно, дрънка с монетки в джоба, и нервно се взира в часовника. Той те кара да се чувстваш ужасно уморен само като го гледаш. Хронифициралият Бексън изглежда че винаги търчи нанякъде, поне а повърхностно физическо ниво. Той никога не ходи на разходка, например, просто защото няма време!
— Няма конвергиране! — каза Йори. — Няма първи и после втори! Казваш Здрасти и това проблясва в миналото. Видях опашката ти далече, докато медитирах търсейки решение. Мислех си да кажа „Какво“ но разбира се, се оказа твърде късно…
— Ами, бързах!
— Никакво взимане-даване! — продължи Йори. — Никакъв обмен на мисли: Здравей! Как… Имам предвид, че ти отнемат момента, практически опашката на другия е само на крачка от разговора.
Заетият Бексън, който както изглежда е винаги на крак:
Или по-точно:
Заетият Бексън винаги бърза нанякъде, някъде където никога не е бил. Навсякъде другаде, освен на мястото където е в момента.
— Това е само той? — каза Заека. — Къде?
— Вероятно търси нещо.
— Какво?
— Това е и онова, което се опитвах да кажа. — каза Пух. — Може би търси… търси…
Награда, предполагам. Религията науката и бизнес-етиката на нашия Зает Бексън все се опитват да ни убедят, че има някаква голяма награда, която чака нас някъде и че смисълът на нашия живот е да работим като лунатици, за да се докопаме до нея. Независимо дали е високо в небето, зад поредната молекула или в работен костюм, тя е винаги твърде далече от там, където сме — дали надолу по пътя, на другото полукълбо, от обратната страна на луната, отвъд звездите…
— Ох, обади се Пух, тупвайки на земята.
— Ей това се случва като заспиш на ъгъла на бюрото. Просто падаш!
— Така ми е по-добре! — каза Пух.
— И защо?
— Сънувах кошмар.
— Ами!
— Даааааааа… Намерих бурканче с мед… — каза той, търкайки очите си с лапки.
— И какво му е лошото пък на това?
— Изисква движение! Те не искаха да направя това! Те искаха само да си седя.
— Да, разбирам!
— И когато с опитах да стигна до буркана, се оказа че е пълен с нещо друго!
— Кошмар! — казах Аз. — Много хора сънуват подобни неща.
— Аха! За недостигаеми буркани с мед, ли?
— Ами за подобни неща. Това не е необичайно. Странното е че някои хора живеят по такъв начин.
— Защо?
— Ми, не знам. Предполагам, че по този начин си намират нещо за правене.
— Не ми звучи много забавно!
Ми не е! Начин на живот под девиза „Зад следващия ъгъл, на следващата стъпка…“ тече извън естественият ред на нещата и става много трудно да бъдеш Щастлив и Добър, така че само единици успяват да се върнат до изначалното Щастие и Доброта, а останалите се раздават изцяло и падат по пътя, проклинайки света, който обаче не е за да пречи, а напротив, за да ни покаже пътя.
Онзи, който си мисли че наградите на живота са някъде отвъд дъгата…
— Прегориха си филийките! — прекъсна ме Пух.
— Моля?
— Те си прегориха филийките!
— Те…, аха… Да! И това ли е всичко?
— Идва заекът! — каза Пух.
— А, ето ви и вас! — почна Заека.
— Да ето ни тук! — каза Пух.
— Тук сме! — повторих аз.
— А там си ти! — отбеляза Пух.