— Да, ето ме и мен! — нетърпеливо почна Заека. — Сега, да си дойдем на думата: Ру ми показа блокчетата си за рисуване. Всичките са оцветени и има букви по тях…
— О!
— Точно нещото, което очакваш да видиш, всъщност. — каза Заека, сучейки замислено мустаците си. — Но идва процес на елиминиране! Имам предвид, че Йори притежава същите.
— Но, Заек… — почнах аз.
— Да! Видях Йори и открих какво знае за тях и е ясно че това ще е новата ми стъпка…
— Ето къде отива! — каза Пух.
Връщайки се назад във времето, виждаме първите Бексъновци в тази част на земното кълбо, Пуританите, които практически до смърт работят на полето без възвръщаемост на гигантските им усилия. Те практически умирали от глад, преди умното старо население да им покаже как се работи в хармония с природните ритми. Сега сееш, после почиваш. Сега работиш на нивата, после я оставяш намира. Пуританите не разбират от втората част, те дори не вярват че съществува. И така след два-три века блъскане и блъскане и блъскане на първоначално плодородната земя и няколко години осъждайки я на синтетични стимуланти, днес имаме ябълки с вкус на картон, портокали с вкус на тенис-топки и круши с вкус на озахарен стироформ, всичките произведени от почва, която не е била оставена да почива. Не бива да се оплакваме, но това е факта.
— Кажи Пух, защо не бързаш?
— Защото е прекрасен ден, днес!
— Да, но…
— Защо да го руша?
— Но ти можеш да правиш нещо важно?
— И го правя!
— Ох, а какво е?
— Слушане!
— Слушане на какво?
— На птичките! И на оная лястовица, там!
— Какво казват?
— Че днес е прекрасен ден!
— Но ти вече знаеш това!
— Да, ама е чудесно, че някой друг мисли същото като мен…
— Да но ти можеш да си прекарваш времето в обучение, слушайки радио например?
— Онова нещо!
— Разбира се! Как иначе ще узнаеш какво се случва по света?
— Ми чрез излизане навън!
— Ъхъ… Ами… (Клик) Слушай това!
— Стотици умряха днес, когато пет самолета Джъмбо се сблъскаха в предградията на Лос Анджелис. — съобщаваше радиото.
— Какво може да ми каже това за света? — пита Пух.
— Хъм! Май си прав! (клик)
— Какво казват птиците сега, Пух?
— Днес е чудесен ден!
Да той е, дори когато Бексъните са прекалено заети за да му се наслаждават! Но за да завършим нашите обяснения защо са твърде заети…
Основните последователи на току-що споменатата религия така и не дооценяват красотата на безкрайните гори и чистите води, които са съществували преди идването им в Новия свят. Вместо да погледнат рая, който е съществувал по тези земи и местното население, в хармония с природата, те ги смятат за нещо чуждо и заплашително, нещо, което трябва да бъде атакувано и превзето, защото всичките те вървят по пътеката на голямата награда. Те дори не обичали да си пеят… Факт е…
— Какво? Че не пеели, ли? — пита Пух.
— Пух, опитвам се да довърша! Да де прав си! Те не пеели. Не обичали…
— Ами, ако не са обичали пеенето, тогава какво им е било отношението към мечетата?
— Ми не мисля че са ги харесвали…
— Те не харесвали мечетата?
— Не! Поне не и достатъчно!
— Ами никакво пеене, никакви мечета… Какво са харесвали тогава?
— Ми, не мисля, че са харесвали каквото и да било, Пух!
— Ми тогава не се учудвам, че нещата са се объркали тук!
Както и да е, от отчаяният пуритан произхожда упорития пионер, а от него Самотния каубой, яздещ по сянката и вечно търсещ нещо по пътя… И точно от този безкоренен недоволстващ прародител произхожда Заетия Бексън, който също като своите праотци, никога не се е чувствал у дома, в мир със собствената си земя. Строгия праволинеен фанатик, какъвто е реално той, е твърде строг към себе си, твърде строг към останалите и твърде строг най-вече към света, който героически се опитва да го храни, независимо от действията му. Така че, не бива да ни учудва факта, че той счита прогреса за поредица от борби и победи. Може да се каже че това е една от неговите налудности! Разбира се истинският прогрес включва растеж и развитие, които пък изискват вътрешна промяна, но това е нещо, което неотстъпчивият Бексън не иска да прави. Подтикът към растеж и развитие, познат у всички живи същества, в ума на Бексън се изражда в подтик към битка и промяна на всичко (Бексън Булдозера) и на всички (Раздвоения Бексън), освен самия него, в намеса в неща, които не го засягат и в изключването на практически всяка друга форма на живот. И в крайна сметка неговото поведение се критикува от умните, покрай него. Но както и родителите на непослушните деца, тези умни хора разбират, че не може да са вечно до него. Грижата за Бексън в крайна сметка ви изкарва от нерви!