За Буда, животът на земята е горчив, изпълнен със желания и привързаности, които трябва да търпим. Животът наподобява на поредица от капани, генератор на илюзии, въртящо се колело на болката за всички създания. За да намери покой, Будистът счита за необходимо да преодолее „Светът на мръсотията“ и да достигне Нирвана, образно казано „състояние на безветрие“. Въпреки като цяло оптимистичните възгледи на Китайският будизъм (за разлика от този в Индия — родината на будизма), набожният будист често вижда ветровете на ежедневието да нарушават пътя към Нирвана.
За Лао Дзъ, хармонията нормално съществува между Рав и земята, от самото им начало и може да бъде постигната от всеки и по всяко време, но не чрез ритуалите на конфуцианството. Както показва в своята Tao Te Ching (DAO DEH JEENG), Таоистката Библия, Земята в своята същина е огледален образ на рая и се движи по същите закони, а не по тези създадени от човека. Тези закони важат не само за движението на планетите, но и за действията на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао Дзъ, колкото повече хора интерферират с природния баланс и се водят от вселенските закони, толкова по скоро хармонията ще дойде на земята. Тъй като и тежкото и лекото, и мокрото и сухото, и бързото и бавното, всичките имат своята собствена природа и тя не може да бъде нарушена, без да се възникнат трудности. Колкото повече се опитваме, толкова повече проблеми. Когато абстрактни правила се налагат отвън тогава битката е непреодолима. Едва тогава животът става тъжен.
За Лао Дзъ животът не е поредица от капани, а учител на много важни уроци. Неговите уроци трябва да бъдат научени, както и правилата му да бъдат следвани и едва така светът ще върви към добро. По-скоро дайте да променим „светът на праха“, Лао Дзъ съветва „Присъединете се към мръсотията на света“. Това което управлява над всичко в рая и на земята той нарича Тао — Пътят. Основен принцип на таоизма е, че Пътят на Универса не може да се опише адекватно с думи и че това би било оскърбително както за неограничената сила, така и за интелигентният човек, който се опитва да го постигне. Едва когато природата може да се разбере и само онзи който възприеме максимума от нея, и животът на когото е в максимално съзвучие с нея, би разбрал пътя добре.
През вековете класическото учение на Лао Дзъ се е развивало и било разделено на философско, мастирско и народно течение. Всичките те обаче могат да се включат във водещите тенденции на таоизма. Но основата на таоизма, върху която се концентрираме тук, е лесно разбираем тъй като ще се учим и ще работим със нещата които се случват в ежедневието. Според таоизма естественият резултат на хармоничният начин на живот е щастието. Може да се каже че щастливата ведрина е най-забележителната черта на таоиста, а доброто чувство за хумор се усеща дори и в най-отвлечените таоистки съчинения, като 24 вековния Тао те чинг. В съчиненията на втория по важност автор-чунг-дзе изплува тих хумор като мехурче от водата на фонтан.
— Но какво трябва да направим с оцета? — пита Пух.
— Миля, че го обясних!
— Аз не мисля така!
— Добре тогава, ще обясня пак!
— Това е добра идея — каза Пух.
Защо се смее Лао Дзъ от картината. Преди всичко, оцетът, който представя живота би следвало да има неприятен вкус, както показват физиономиите на другите двама мъже. Но работейки в хармония с житейските ситуации, таоиста схваща промяната на нещата и може да превърне негативното в нещо позитивно. Според таоиста тъгата и мъката произхождат от обърканите и неперспективни мозъци. Самият живот, ако бъде разбран и използван, е нещо сладко. Това е посланието на дегустаторите на оцет.
— Сладко! Имаш предвид като меда ли? — пита Пух.
— Е не чак толкова сладко! Но може да се поправи малко.
— Ние още ли сме в Китай? — пита Пух безсмислено.
— Не! Ние току що обяснихме всичко и сега се върнахме при масата за писане.
— Ох! Вече е време да хапнем нещичко! — каза той, въртейки се в кухнята.
Таото на Кого?
Късно вечер докато обсъждахме каква е дефиницията на мъдростта и почти ни приспиваше темата, когато Пух отбеляза че неговото разбиране за таоистките принципи е било разбито от Старините Праотци.
— Като кого? — питах аз.
— От Пух-тао-тце, известен китайски художник. — каза Пух.
— Ву-тао-тце.
— Или май от Ли-Пух, известен таоистки поет? — предпазливо попита Пух.
— Имаш предвид Ли-по!
— Уф! — каза Пух, гледайки надолу към пода.