— Ето го пак Заека! — каза, Пух. — И Йори.
— Уф! Заека! — казах аз.
— И Йори! — поправи ме, Пух.
— Питах Йори… — почна Заека!
— Това съм аз! Йори!
— Да спомних си! Виждал съм те миналата година, някъде до блатото…
— Блато! — възмути се Йори. — Не е блато, а локва!
— Блато! Локва…
— Какво е локва? — пита, Пух.
— Ако си намокриш глезените е локва. — обясни, Йори.
— Аха!
— Докато ако можеш да се потопиш до врата, значи е блато.
— Ама блато! — разсмя се Йори. — Ха!
— Както и да е, питах Йори! — почна Заека. — и той ми отговори, че нямал и най-малка представа за какво говоря.
— Изглежда, че не съм само аз! — каза, Йори. — Очевидно и ти нямаш никаква идея!
— Все пак, какво е Неиздълбания пън?
— Това съм аз! — каза Пух.
— Ти! И аз съм извървял толкова път…
— От блатото. — услужливо казах аз.
— Блато! От локвата, за да видя Пух!
— Защо не? — пита Пух.
— Каквото и да е стига да поддържа заетостта на Заека, каквото и да е! — Саркастично се обади, Йори.
Сега, нека споменем най-чудното нещо за Обществото на заетите Бексъновци и то е, че те се прекланят пред младежката енергия, излъчване и възможности, но нямат ефективни методи за възстановяването им, а се опитват да се доближат до тях, чрез безброй много изкуствени неща като козметиката и пластичната хирургия. И по този начин успяват да разрушат и унищожат младостта в себе си. Тези вредни дейности, които изглежда все пак не са част от търсенето на Голямата Награда, се извършват под предлога на Печеленето на Време. За да илюстрираме това, нека представим класическия образ на Заетия Бексън — Хамбургерояда!
В Китай има чайна. Във Франция — Кафене. Практически всяка цивилизована страна си има еквивалент — място, където хората могат да хапнат, релаксират и поговорят, без да се притесняват за това, колко е часа и без да си тръгнат преди да са си изяли яденето. В Китай например, чаената е вид социална институция. През целия ден, семейства, съседи или просто приятели се отбиват там за да пийнат чай и да хапнат нещо леко. Разговорите могат да протичат с часове. Би било доста странно да ги наречем Неексклузивни Съседски клубове, това е по-характерно за Запада. Но поне са нещо подобно. „Важният си ти! Отпусни се и се наслаждавай!“ — това е посланието на Чайната.
Какво е посланието на Будката за хамбургери? „Няма време! Бързай!“
И не само това! Всички знаем, ужасната Будка за хамбургери е едва ли не инфаркт за здравето на всеки клиент. За нещастие, обаче, това не е единственото нещо, което съпровожда Спестяването на време. Можем още да преведем и супермаркетите, микровълновите печки, ядрените електроцентрали, отровните химикали…
Практически, ако все пак тези приспособления наистина спестяваха време, то бихме имали в наличност повече време, отколкото когато и да било в историята. Но, странно е че фактически имаме все по-малко свободно време. Би било голям майтап, ако се пренесем на място без такива приспособления, защото ще се изправим пред факта, че имаме твърде много време за себе си. Иначе казано, сега сме прекалено заети да работим за да си закупим спестяващи време машинки, а тогава просто няма да се налага да работим толкова.
Основният проблем на голямото ни желание да спестяваме време е очевиден: Че не спестяваме време! Можеш да го спестиш! Но можеш да го спестиш умно или глупаво. Заетият Бексън очевидно няма никакво време, защото е твърде зает да го губи, опитвайки се да го спести. И чрез опитите си да го спести, той просто губи целия си живот.
Хенри Дейвид Тото, казва това в Walden по следният начин:
„Защо да живеем с такава бързина и да похабяваме живота? Ние просто умираме от глад преди да се нахраним. Казват, че днескашната работа спестява утрешните девет и така фактически се оказва, че поемаме хиляда неща днес, за да спестим само девет утре“
За контраст на Заетият Бексън, нека се върнем към таоизма за малко. Едно от най-интригуващите неща в него е не само респекта към старите и мъдрите, но и към тъй нареченият Вечно млад. Таоистките традиции са пропити от интересни истории и случки за онзи, който бидейки млад, е открил Тайните на Живота. Както и да са направени тези открития, резултатите са едни и същи: дълъг живот в младо тяло, външен вид и енергия.
В интерес на истината таоистите са прочути с младите си възгледи, външен вид и енергия. И това не е неочаквано, а е резултат от таоистките практики. Векове наред в Китай, хората умирали максимум на 40 години, а фермерите и аристокрацията дори по — рано. А безсмъртният таоист си живеел до 80–90, а дори и повече. Следващото е един от любимите ми примери: