— Добре, Джони, добре. Ще уволним Етридж и ако трябва, ще поемем цялата болница. Нямам нищо против.
С удоволствие го наблюдавам как се храни. След няколкоседмичните мъчителни опити да му отворя устата, да пъхна лъжицата, да обирам лигите му — сега за мен е истинско чудо да го гледам как сам и с удоволствие слага храна в устата си.
Всъщност винаги съм обичал да наблюдавам татко като дъвче. Тогава стегнатите му мускули се свиват при всяка хапка по начин, който не съм забелязвал при друг. Те се събират в твърд, подобен на орех мускул, който изпъква ясно под тънката кожа. Появява се и когато стисне зъби, докато затегне или разхлаби някой болт или гайка. Спомням си как се опитвах като дете да развия този мускул на дъвченето, както си го наричах; нищо не постигнах. Той е като мускула, който се развива в резултат на продължителна работа с чук.
— Татко, я да видим дали все още имаш онзи стар мускул от работата ти с чук.
Слага вилицата върху чинията си и поглежда изсъхналата си, набръчкана дясна ръка. Тя е на тъмни петна и наподобява нещо средно между кожата, от която една змия би побързала с радост да се измъкне, и стар пергамент. Дори много от космите му са опадали. Но когато стисва юмрук, и двамата виждаме, че този мускул е все още на мястото си. Представлява бучка с размера на топче за игра и се надига в средата на долната част на ръката му — между лакътя и китката. Натисва го с показалеца на лявата си ръка.
— Мек е като бучка свинска мас. Никога няма да мога да си намеря работа с мускул като този.
Стрелва ме изпод вежди и ми се усмихва.
— Но знаеш ли какво, Джони; аз повече нямам нужда от работа: имам пари в банката, имам пенсия и социална осигуровка. Вече никога няма да ми се наложи да работя. Хот-дог!
Грабва лъжицата си и започва да обира чиниите пред него.
Преди да се ожени, татко е работил във Филаделфия като дърводелец. Заедно с братята си е работил за баща си, който е бил строителен предприемач. Понякога са получавали големи поръчки и са наемали допълнителни работници. Татко ми е казвал, че баща му никога не се интересувал от документи за правоспособност или препоръки. Искал е само да види дали въпросният кандидат е имал този мускул, който се получава от продължителна работа с чук. Ако мускулът бил налице, дядо ми го докосвал по начина, по който преди малко татко докосна неговия, и ако бил достатъчно твърд, кандидатът получавал работата.
Дядо отказвал да плаща заплата. Всеки, който започвал работа с него, приемал условията. Дядо ми предлагал работа, например покрив, и обещавал известна сума, ако тази работа бъде извършена добре за определен срок. Заявявал е, че ако човек работи като луд и е добър в работата си, може да спечели много пари, но ако се шляе, може да фалира.
По този начин той успявал да събере най-добрите дърводелци във Филаделфия и си създал име на човек, който работи бързо и качествено.
Работата е там, че той не можел да разшири системата си „без заплата“, поради което бил ограничен в извършване на чисто дърводелска работа. Точно когато нещата му потръгнали — бил започнал строеж на шест къщи — ударила кризата. Дядо загубил всичко, работил десет години, за да изплати дълговете си, и умрял за една година.
Аз никога не развих този вид мускул. Ремонтирал съм почти изцяло три къщи, построил съм и два гаража, но този мускул не се появи. Веднъж, когато помагах на татко, го попитах за това. Тогава той беше на толкова години, на колкото съм аз сега, а аз съм бил може би на двайсет и пет, току-що бях станал магистър.
— Човек трябва да работи с години, Джони. По осем часа на ден непрекъснато да върти този чук. Не се безпокой, че нямаш буцата на ръката си; за сметка на това я имаш в главата си.
Този разговор се проведе през деня, когато двамата заковавахме дъските на покрива. Татко ми показа как да поставям дъската и да забивам гвоздея. Той работеше дясната половина, а аз — лявата. Когато се огледах след около час, видях, че е покрил поне четири пъти по-голяма площ от мен. Спрях и го наблюдавах известно време, за да открия точно какво той прави, което аз не правя.
Устата му е пълна с гвоздеи; изтиква ги между устните си, когато има нужда от тях. Притиска дъската с дясната ръка и без да пуска чука, взема гвоздей от устата си с лявата, поставя го, удря два пъти, веднъж по-леко, за да го захване, втория път по-силно. Междувременно вече изкарва другия гвоздей между устните си и взема друга дъска. Ритъмът на работата му е един и същ и може да се представи така: пауза — банг-банг — пауза — банг-банг. А при мен нещата се подреждат така: дълга пауза — изваждане на гвоздей от кутията, наместване дъската на място, поставяне на гвоздея и… банг-банг-банг-банг-банг.