Наблюдавам няколко негови цикъла, после напълвам устата си с гвоздеи. Разрешавам си лека измама, като започвам с три гвоздея вече поставени между устните ми; опитвам се да вляза в неговия ритъм: банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг. Нанасям силен удар върху гвоздея, като в същото време изкарвам гвоздей между устните си с език. Гвоздеите имат особен метален вкус. Гвоздей, дъска — банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг — о-ох!
Стоварвам чука върху палеца си. Изправям се и едва не падам от покрива. Татко ме поглежда. Плюя гвоздеи и вия от болка. Врон и майка изскачат отвътре, където боядисват. Успявам да се смъкна по стълбата и потапям палеца си в студена вода, но нокътят му едва се крепи. Така и не получих тази специфична твърда подутина на ръката между лакътя и китката, резултат от продължителната работа с чук, но пък затова си имам подутина на левия нокът; двайсет и седем години тя ми напомня, че от мене не стана дърводелец.
С всеки изминат ден татко укрепва. Става любимец на сестрите. Стачката свършва, основният персонал се връща обратно на работа и аз напускам болницата и се връщам при майка. Били умира от скука и веднага се връща в Топанга.
Но почти през ден посещава дядо си в болницата. Татко е преместен в обикновено отделение и има на разположение цял рояк нови сестри, с които да се шегува. Дали са му проходилка и той става от леглото всеки ден по малко. Казва на Били, че я държи, за да се пази от атаките на сестрите. Били стои с часове при татко; не може да повярва, че той е същият човек, който е познавал отпреди, неговия дядо. Никога не е виждал баща ми такъв; и самият аз почти не си го спомням така.
Един ден седя до татко и двамата си разменяме шеги, когато той внезапно казва:
— Знаеш ли, Джони, може би в края на краищата няма да отида в ада.
Не разбирам за какво говори. Може би отново откача.
— Прекрасно, татко, ако ти не отидеш там, и аз няма да отида.
— Не, Джон, спомняш ли си, че се безпокоях дали няма да отида в ада, защото не можех да си наложа да обичам негрите. Говорихме за това един ден, преди да се разболея. Спомняш ли си?
— Да-а, сега си спомням, татко.
О, Господи, започваме отново!
— Е, Джон, няколко пъти при мен идва една изключителна жена и тя е почти черна, може би малко по-светла, но няма съмнение, че е негърка.
— Татко, трябва да признаеш, че някои от сестрите тук са много мили с теб, независимо от цвета им.
— О, тази, за която ти говоря, не е сестра, Джони. Всъщност може и да е или нещо подобно. Понякога идва с униформата си, но тя не работи тук.
Все още нищо не разбирам. Мисля, че нещо се е объркал.
— Каза ми, че е твоя приятелка, Джон; едното й око е зелено. Човек не може да си представи, че някой може да бъде толкова хубав с различни по цвят очи, както е при нея.
Чувствам, че се изчервявам, но татко не забелязва.
— Каза ми още, че е сестра в друга болница, където и аз съм бил и която даже не си спомням. Донесе ми онези африкански теменужки ей там; отгледала ги е сама. Има седемнайсет вида от тези теменужки, а аз само седем… Ти ми поливаш растенията, нали, Джони?
Кимам.
— Поливам ги, татко, чистя ги и от бурени. Алиша е прекрасен човек, прав си; една нощ тя помогна да спасим живота ти.
— Разказа ми за това, Джон. Не мога да повярвам. Тя много те цени, казва, че си по-добър и от лекар. Странно е да се твърди подобно нещо, като си помисли човек за това-онова, но това момиче ми напомня майка ми, баба ти; никога не съм срещал друг човек в живота си така много да ми напомня за баба ти, както тази твоя Алиша. Ето защо съм сигурен, че няма да отида в ада, Джон: аз мога да обичам тази жена — няма значение, че е негърка — точно толкова, колкото обичам собствената си майка.
Усмихваме се. Иска ми се да запитам по кое време идва, но не го правя. Преди да си тръгна, му казвам да я поздрави от мен, ако дойде отново.
Баща ми заявява на сестрите, че не иска да го бръснат. Сестрите съобщават на лекаря и Чад идва при мен. Говоря с татко.
— Татко, и по-рано сме обсъждали този въпрос. Знаеш какво е отношението на майка към брадите. Тя вече има брадат син и трима брадати внуци; не мислиш ли, че ако се прибави и брадат съпруг, ще й дойде твърде много?