— Не се безпокой, Джон, аз ще говоря с нея. В края на краищата може да се каже, че почти се връщам от оня свят — все пак трябва да имам някакви права. Стар човек съм; на старите мъже трябва да им се разрешава да бъдат с бради, след като искат. Освен това лицето ми е с много нежна кожа. След като не мога да имам коса на главата си, ще си пусна брада.
Нищо и никой не може да го отклони от решението му. Казвам на Чад да остави нещата така. Той скрива усмивката си в собствената си брада. Мисли, че това е едно от най-смешните неща, които са се случвали в тази болница, откакто работи в нея. Информира сестрите и те оставят татко на мира. Не е много леко да се бръсне възрастен мъж с нежна кожа на лицето и гънки от бръчки по врата. Връщам се вкъщи да подготвя майка.
— Казвам ти, Джаки, той е напълно откачил; той не е същият. Превръща се в някакъв Дон Жуан. Сигурно наистина е сенилен; връща се в детството си. Почакай само да си дойде вкъщи; няма да разреша на никого с брада да ме целува, почакай и ще видиш!
Опитвам се да я успокоя. Телефонирам на Джоан; тя е убедена, че аз съм в дъното на цялата история — аз съм бил уговорил татко за тази брада! Заяви, че ще отиде до болницата, ще говори с баща ни и ще дойде вкъщи при майка.
Майка ми все още беснее, когато Джоан спира колата си пред къщи и се появява на вратата със смях. Пресича стаята, целува и прегръща майка. Преди тя да успее да изрече каквото и да е, Джоан започва:
— Майко, единственото, което трябва да направиш, е да си представиш, че известно време ще живееш с Дядо Коледа. Той си е наумил да си пусне брада и е щастлив като дете.
Джоан хвърля чантата си на канапето и се просва до нея. Все още се смее.
— Нищо не постигнах, както и с Джеф и Тед. Убеден е, че ти ще я харесаш.
— Мислиш ли, че е луд, Джоан? Кажи ми, откачил ли е?
Сестра ми се обляга на канапето, опъва краката си, изритва обувките си. Поглежда ме.
— Не е по-откачен от този твой син тук, или от Били, или от Джеф, или от Теди; той просто ни демонстрира мъжко поведение.
Ставам и донасям вино. Наливам на всички по чаша и им я подавам. Майка започва да го вижда откъм смешната страна.
— Господи, Джоан! Как ще обясня на съседите? Ще си мислят, че имам приятел хипи.
Джоан отпива от студеното вино.
— Може би е точно така, майко; той е толкова различен, умът му е млад. Шегува се, усмихва се на всички и на всеки в болницата.
Отпива отново, поглежда ме.
— Това ще му даде нещо, за което да мисли. Той винаги е бил фермер по душа, сега ще си отглежда градина на собственото си лице.
Майка се смее, разплисква малко от виното си.
— И ти си откачила, Джоан; това си е в проклетата Тремънтова кръв.
Знам, че майка се смее, защото е убедена, че ще накара татко да се откаже от брадата.
Помагам й да си легне за следобедния сън. Двамата с Джоан седим във вътрешния двор. Прекрасен слънчев ден е, не е горещо, духа лек ветрец. Няма мъгла. Бях разтворил двата шезлонга от червено дърво. Сестра ми се изтяга на единия, а аз се отпускам на другия.
— Кажи ми, Джак, какво е мнението на лекаря? Какво казва? Какво става? Татко сякаш е излязъл от машина на времето; кара ме да се чувствам по-възрастна от него.
Сложила е ръка пред очите си, за да се предпази от слънцето.
— Мисля, че идеята за тази брада е свързана с представата му за оздравяване. Сигурна съм, че се вижда да излиза от тази болница като съвсем нов човек.
— Може и да си права и това да е едно от възможните обяснения. Тази брада може би ще му напомня за истинския живот, за младостта му.
И в този момент се сещам.
— Мили Боже, Джоан! Какво ще правим с датите върху надгробния камък?
Тя се изправя.
— О, Господи! Съвсем забравих, ще трябва да се обадим и да помолим да не издълбават последната дата.
— Имаш предвид последното седем или двете седмици?
— Джак, като си помисля с какво темпо и в каква посока се развиват нещата с татко, може би ще трябва да си помислим и за деветнайсетицата!
Когато накрая решавам, че татко трябва вече да се прибере у дома, той тежи около петдесет килограма и брадата му е добре оформена: гъста, леко прошарена.
Чад изпълнява всичко, което поискам, а то включва луксозен пневматичен матрак, с помощта на който ще се излекуват татковите рани от залежаването му, инвалидна количка, проходилка и бастун. Получаваме и специална химическа тоалетна и кислородна бутилка с приспособление за прикрепване към носа. Реших, че майка може да я използва, докато дреме следобед, дори да не потрябва на татко. Перпечуъл плаща сметката за всичко това. Искам от доктор Коу да подпише разрешително сестрата, която идва за татко, да преглежда и майка.