Признавам, че твърде много изисквам от болницата, но предвид отношението им към татко в началото отмъщението ми е повече от нищожно.
Силно съм изкушен да заведа „трупа“ при Етридж; сигурен съм обаче, че подобно посещение няма да се отрази добре на татко. На Етридж изобщо не му пука; от интерес за него е само стабилното покачване на акциите му, както и вероятно по-дългото запазване на сръчността му в играта на голф.
Баща ми си идва вкъщи и Джоан също идва, за да помогне в преподреждането. Едва ли има някой, който да е бил по-доволен от факта, че си е вкъщи; радва се от сърце на всичко. Седи в своя люлеещ се стол, свил крак под себе си, и незабавно започва да говори за африканските теменужки, които цъфтят в сандъчето на прозореца. Прибавил съм към тях и новите от болницата. Алиша му беше дала още пет разновидности. Моля се майка да не се сети да попита за тях, но съм готов с лъжата.
Иска да види в какво състояние са градината и оранжерията му. Двамата с Били поддържахме оранжерията, подрязвахме и оформяхме и тревата. Не е в идеалния си вид, но не сме я оставили да заприлича на непроходима джунгла.
Майка гледа татко, като че ли има непознат в къщата си. Той вече може да се движи с бастун, ако някой го държи за другата ръка. Извеждаме го във вътрешния двор и му помагаме да седне на шезлонг. И днес денят е хубав, само малко по-топъл. Приятно е тук, навън, с тази зеленина наоколо.
Татко гледа втренчено небето.
— Хей, лесно се забравя красотата на небето. Отдавна не съм бил навън, откъдето да мога да погледна нагоре и да видя тази синева. Да си призная, липсват ми облаците тук, в Калифорния. Чудесни облаци имаше във Филаделфия и Уискънсин.
Майка е в другия шезлонг от червено дърво. Знам, че вътрешно кипи. Причината е в брадата, във вниманието, което получава татко, многото му приказки. Голяма промяна — прекалено голяма за нея.
— Не забравяй, Джак, че тези облаци обикновено носеха дъжд. Спомняш си, че във Филаделфия понякога валеше по две седмици без прекъсване, дори и през лятото. Не забравяй дъжда.
— Правилно, Бес; но дъждът е необходим за растенията.
От възстановяването си татко се обръща към майка с „Бес“. Не знам дали го прави нарочно или автоматично; може да е забравил, че тя държи да я наричат Бет. Беше Бет в продължение на почти трийсет години — откакто се преместиха в Калифорния, а сега той изведнъж се връща на Бес. Истинското име на майка е Елизабет, но никой не я нарича така. Досега тя не е казала нито дума, но знам, че това име я дразни.
— Джак, спомням си онези две седмици отпуска, които изкарахме в Уайлдууд; валя непрекъснато! Бяхме затворени в една стая с две легла и с две деца в продължение на цели две седмици. Никога няма да забравя този кошмар.
Татко все още е вперил поглед в небето, очите му са разтворени широко; те са сини като небето, но по-ясни. Усмивка оживява лицето му.
— Да, да, гумени ушенца!
Казва това и се оглежда. Майка поглежда сестра ми, после мен; в очите й прочитам ужас. Ставам, отивам до Джоан и й дръпвам ухото.
— Да, да, гумени ушенца!
Джоан се дръпва настрана, после се смее от сърце. Навежда се напред към татко и дръпва ухото му.
— Да, да, гумени ушенца!
Навежда се още повече и го целува по бузата.
— Татко, бях забравила: тогава ли валя толкова много? Спомням си това чудесно прекарване в Уайлдууд.
Майка демонстративно изсумтява.
— Откачени сте. Вие и вашите гумени ушенца.
После се смее.
— Ако някой ви види вас, тримата, как си дърпате ушите така, сигурно ще си помисли, че сте побъркани.
— И всичко това идва от онези детски весели книжки. Той ви ги четеше на вас, двамата, с различни налудничави гласове, дори и след като Джаки се научи да чете.
„Попи дръпна ухото на Суитпий веднъж и каза това“; а после всички вие започнахте да правите същото. Щом седнех и някой от вас се промъкваше отзад и ме дръпваше за ухото.
Сега и тя се разсмя от все сърце, като притискаше ръце към гърдите си.
— Истинско чудо е, че издържах досега; сред толкова откачени трябваше да получа инфаркт или да полудея много по-рано.