Подава на Марти малко картонче.
Къщата е близо до плажа — и двамата не можем да повярваме на очите си. Това е старомодна, дървена, едноетажна къща със стръмен покрив и кулички. По-голяма част от къщите тук са измазани отвън с хоросан или цимент.
Огромната секвоя в двора е още по-впечатляваща. Тя смалява всичко около нея — къщата изглежда като от детска приказка.
Опитваме се да отворим градинската врата, когато от къщата излиза жена. Държи бебе, а за дънките й се е вкопчило тригодишно дете.
— Почакайте, аз ще оправя това.
Изтичва надолу по двете стъпала към верандата и освобождава куката и веригата на портата.
— Вие трябва да сте хората, за които се обади Сюзън.
Марти гледа втренчено къщата и казва:
— Много ми харесва; прилича на къща в Германия, в нея няма нищо калифорнийско.
— Огледайте я отблизо.
Обръща се и ни води към стъпалата; стегнато дупе в дънки. Едно от най-важните събития на двайсетия век трябва да са дънките като ежедневно облекло на жените.
Влиза се направо във всекидневна с два големи прозореца. Широк свод я дели от столовата. Отзад има голяма кухня с веранда към двора. Отдясно са разположени две спални с баня между тях. Задният двор е малък, обграден от храсти и зид. Марти е очарована.
— Каква прекрасна къща имате, Гери.
— Ако я харесвате, тя е ваша. Изнасям се следващия месец. Наемът е платен.
Развежда ни навън. Проверявам за термити, потъване на основите, течове от покрива — истинските проблеми за една къща. Гери ни предлага ябълков сок и меденки. Марти телефонира на съпруга си; той тръгва веднага.
Когато Гари идва, двамата с Марти проверяват всичко отново. Удоволствие е да ги наблюдава човек. И двамата изглеждат деца в сравнение с Гери. Оставам с нея във всекидневната; пита ме дали съм все още женен. Разказвам й за Врон, Били, Джаки; казвам й, че живеем в Париж. Докато разговаряме, тя започва да кърми бебето си.
Обичам да гледам розовото бебешко личице, когато суче, но не желая да смущавам Гери.
— Можете да гледате; на мене ми е безразлично.
Марти и Гари се връщат. Решили са да наемат къщата. Зет ми се обажда на собственика и си урежда среща. Гери отдръпва бебето от гръдта си. Преди да смъкне тениската си надолу, забелязвам, че на зърното й има бисерна капчица мляко.
— Преместете нещата си в гаража, когато поискате. Кажете ми, ако мога с нещо да помогна.
Сбогуваме се и тръгваме към мястото, където сме паркирали. Гари се връща на работа.
Двамата с Марти потегляме към дома на родителите ми.
Заварваме ги да се пекат на слънце в двора. Марти не е виждала татко от възкресяването му и аз се опитвам да я подготвя. Брадата й прави най-голямо впечатление; казвам й, че всъщност това е нищо в сравнение с останалото. Тя целува мама и отива при татко. Усмихнат, той я целува по устните.
— Мили Боже, Марти, станала си хубава жена, русо копие на майка си!
Обляга се назад доволна, но и смутена от думите на този доскоро тих и боязлив човек.
— Благодаря, дядо. Точно такава искам да бъда — като мама.
Баба й се повдига на лакти, за да може да предпази лицето си от слънцето.
— С много хубава рокля си, Марта, тези цветове толкова ти отиват.
Татко се вглежда и на лицето му се появява усмивката му на стар пират.
— Но какво криеш под тази рокля, Марта? Футболна топка?
Майка се кикоти нервно.
— Не му обръщай внимание, Марта. Напоследък е направо нетърпим.
Татко става, приближава се до дъщеря ми и я целува още веднъж. Поставя ръка на корема й.
— Бет, помисли си само какво има тук — още един член на семейството, някой, който ние дори още не познаваме, смесица от теб и мен, от Гари и неговите родители, от Джони и Врон, от родителите на Врон. Всички ние сме тук, още един представител на нашето семейство.
Отново я целува.
— Благодаря ти, малка внучке, това е най-добрият подарък в света.
Марти се разплаква; тя е крехък, чувствителен човек. Не е свикнала с такива открити, силни и чисти чувства. Истината е, че всички сме такива. В очите на мама има сълзи.
— Не се страхувай, Марта; предстои ти най-голямото изживяване, през което може да мине една жена. Сигурна съм, че ще бъдеш чудесна майка.