Но в друго отношение той няма данни за учен. Никога не е в състояние да се съсредоточи върху точно определени факти. Не е достатъчно едностранчив, за да го направи; винаги вижда едновременно всички страни на даден проблем, а в повечето случаи — повече страни, отколкото този проблем в действителност има.
Къщата е пълна с домашни любимци. Първо, когато се измъкваме от мазето, от горния етаж при нас притичва куче на име Наташа. Не лае, само се приближава до татко и го подушва. Тя е някакъв огромен сивкав пудел. Отнякъде се появяват и две-три котки. Отъркват се в краката ни, мъркат и изчезват. На горния етаж намираме навита на кълбо боа — средна големина, няколко катерички, морско свинче, два малки дългоопашати папагала, три аквариума с риби и хамстери. Тази къща е като зоологическа градина.
Във всекидневната има пиано, виолончело, френски рог до камината и купчина ноти върху пианото. Телевизионен декор за „Това е твоят живот, Алберт Айнщайн“.
По-горещо е и от ада. Влагата ни преследва навсякъде. Настаняваме се в ъгъла за хранене. Там има електрически вентилатор; включваме го, за да пораздвижи въздуха около нас. Пускаме и малкия телевизор на един от местните канали; учудващо е как северняшкия акцент се чувства дори и по телевизията им.
Към девет часа някаква кола спира в алеята. Хората напълно подхождат на къщата. Пат е висок, слаб и плешив. Ако човек може да си представи Опенхаймер от Средния Запад, това е Пат — спокоен, самоуверен, с дълбок глас и бавен говор. Татко ми беше разказал за странното му детство, но аз не вярвам особено много. Родителите на Пат са глухи и живеят в изолирана ферма в Южна Дакота. Той чува човешки говор едва когато става на пет години. В семейството му контактували с езика на знаците и това си проличава, когато говори английски — човек остава с впечатление, че слуша симултанен превод в ООН.
По-късно питам Пат дали е вярно това. Човек никога не е сигурен с татко, никога не знае какво ще съчини. Но този път всичко се оказва истина.
Пат живее с чувството, че има огромно предимство пред другите хора, тъй като говоримият език за него е нещо, което той може да включи или изключи по желание.
Рита е дребна, с младежки вид, жизнерадостна и привлекателна. За пръв път така съм впечатлен от приятелка на родителите ми. Не знам на какво се дължи: на нейната грациозност, на гласа й или на жизнеността й, а може би на факта, че изглежда толкова млада. Край очите й има тънки бръчици. В сравнение с лицето на тази жена образите на младите момичета напомнят пустиня. През по-голямата част от вечерта хвърлям тайни погледи на Рита.
По-големите дъщери не са тук. И двете работят през лятото, за да подпомогнат изплащането на огромните сметки за обучение. Едната работи във ферма за отглеждане на коне; искала да стане ветеринарен лекар. Другата е келнерка на плажа в Атлантик Сити. Тук наричат плажа „бряг“. По-малките, Санди и Ким, са спокойни деца с живи очи, които с любопитство следят всичко наоколо. Прекарваме чудесна вечер.
Пат и Рита са страхотна двойка: тя подпалва интелектуални пожари, а Пат ги раздухва спокойно, поддържа пламъка им. Говорим на най-различни теми. По някое време татко започва да разказва за случилото се в Калифорния. За пръв път чувам нецензурираната версия на онзи ужас. Ако отново не си съчинява, чудя се как е издържал. Надявам се, че не очаква един ден и аз да направя същото за него.
Тази вечер ме връща още веднъж на въпроса за университета — нещо, което смятах за решено. Какво общо може да има физиката и математиката с това, дали един разговор е интересен или не? Нищо, доколкото мога да разбера. Но тези двамата са интересни събеседници — няма значение за какво говорят. Имат интересен подход към всяка тема — подхващат я с живо любопитство, оригиналност, изказват собствено мнение. Знаят как да мислят. Чели са много, могат да говорят за музика и живопис, но и това не е отговор на моя въпрос.
Не е лесно да го обясниш; просто те се разбират добре помежду си. Говорим до три часа сутринта.
Рита ни показва спалните на горния етаж — стаите на големите й дъщери. Всичко, закачено по стените, е интересно. Само като да хвърлиш поглед върху тях и научаваш много неща. Над всяко легло е закачена периодичната таблица, до тях — астрономически карти. Погледът ми е привлечен от красиви цветни карти на животни, насекоми и растения. По первазите на прозорците са наредени колекции от минерали и мидени черупки.
Върху всяко бюро има микроскоп. Можеш да се образоваш само докато лежиш на леглото и разглеждаш стените. Тези хора са се отдали на това да трупат знания. Не съм сигурен дали бих имал сили за това.