Лежа под периодичната таблица. Може би направих грешка. Може би стана така, защото имах чувството, че ме глезят. Може би, ако бях отишъл в някой голям университет като Калифорнийския или Бъркли, щях да се справя.
Когато се събуждам, татко вече се е измъкнал от леглото и е на долния етаж. Вали като из ведро. Сега поне се диша по-спокойно. Целият Източен бряг е една огромна оранжерия.
Татко и Рита са в кухнята, пият кафе и ядат понички. Водят някакъв много труден личен разговор и почти не ми обръщат внимание, когато влизам. Вероятно татко отново споделя случилото се в Калифорния.
Сядам на масата и започвам да се тъпча. Никога не съм виждал такива понички. Някои са с дупки, други са с глазура и посипани със захар. Има и такива с желе, с много желе. Най-вкусни са поничките с кленов сироп.
Рита ме пита как искам яйцата и ми налива портокалов сок. Това е най-добрата закуска от седмици наред. Татко мълчи; имам чувството, че съм прекъснал нещо. Но нямам намерение да се откажа от тези понички, колкото и да желае да си поплаче на крехкото й рамо.
Пат идва при нас, когато съм преполовил четвъртата си поничка с желе. Готов е за университета. Представям си го пред катедрата, съвършен университетски професор: плешива глава, която лъщи на светлината; старае се да бъде внимателен и ясен, но плаши студентите си до смърт, защото излъчва натрупано знание и ноу-хау. Пат изпива чаша портокалов сок и малко кафе. Избира си една поничка от обикновените с дупка. Рита ми сервира две пържени яйца с някаква странна на вкус наденичка с още по-странно име.
Татко взема документите с адреса, на който трябва да откараме колата и Рита разтваря карта на Филаделфия. Двамата съпрузи мислят, че има грешка в адреса. Оказва се, че трябва да я предадем в пренаселено, кипящо гето — един от най-опасните квартали във Фили. Казват, че не биха минали и с танк през него. Двамата с татко се споглеждаме; „приятна“ изненада.
Рита се сеща за писмото, което забравила да ми даде. То е от Деби; втурвам се на горния етаж да го прочета.
Ще дойде да ме посрещне в Париж на острова, както се бяхме уговорили. Ще бъде там на десети юли, иска да бъде с мен в Париж, за да отпразнуваме заедно националния празник на Франция. В писмото си пише „да отпразнуваме също и моето освобождаване от частния ми затвор“. Чета писмото поне десет пъти. Невероятно, всичките ми мечти се сбъдват! Наистина ще направим каквото сме решили. Разбирам, че двамата с татко сме пропуснали Четвърти юли някъде по пътя; сигурно това обяснява претовареното движение след Сейнт Луис.
Опитваме се да запалим колата, но вероятно изобщо няма да можем да я закараме на собственика. Въртим ключа, докато акумулаторът се изтощава. Пат има токоизправител, изваждаме акумулатора и го замъкваме в гаража.
Сигурно дъждът и влагата са виновни — напълно вероятно е те да са изкарали от строя кабелите. Кой знае защо татко е убеден, че причината е в карбураторите. Пат стои на верандата и дава указания. Почти чувам прещракването на релетата в мозъка му. Все още вали като из ведро — целите сме вир-вода. Проблемът е, че ако не предадем колата днес, няма да получим петдесетте си долара.
Изваждам свещите и ги почиствам; татко продухва с уста дюзите на карбуратора; вони като гълтач на огън. Тази кола е не само огромна, но и всичките й части са напъхани на най-невъзможни места. С помощта на Пат откривам клемите и ги почиствам. Връщаме акумулатора на място и опитваме отново. Нищо! Опитваме пак, докато става очевидно, че свещите отново са намокрени.
Татко се опитва да се обади на Скарлиети, за да го предупреди, че колата му е във Филаделфия, но не може да се свърже с никого. Както обикновено всичко се обърква. Рита излиза на верандата с чадър на бели и сини райета. Приближава се и надзърта под капака. Питам се дали причината не е в неправилното регулиране. Но как е възможно да излезе от строя само за една нощ? Рита била чела някъде, че когато всичко е мокро и влажно и колата не може да запали, трябвало да се извадят всички части и да се изсушат на слаба фурна.
Зяпаме я, като че ли е откачила. Трудно ни е да си представим частите на автомобил във фурна, в която печем кексове или говеждо.
Но признаваме, че има известна логика. Освен това нищо друго не ни идва наум; до този момент бяхме опитали всичко. Отново изваждаме свещите, освобождаваме бобината, кабелите от свещите до делкото, самото делко, кондензатора и четките за динамото; сваляме капачката на делкото. Поставяме всички тези части върху алуминиево фолио и ги набутваме във фурната й.