Гордее се със себе си — личи в позата и в усмивката му; художникът е разкрит. Делибро се хили и на двама ни.
Няма причини господин Тремънт да не събере всичко в едно. Дълги години не е получавал удоволствие от реалния живот и той е създал един щастлив свят в съня си. От момента на възстановяването му всичко това се е променило. Последните седмици е бил щастлив; стените падат и той пренася в истинския живот радостта, която е прикривал толкова дълго.
Делибро моли татко да остане в приемната сам няколко минути, докато поговори с мен. Той се усмихва и се отпуска на един от столовете. Секретарката му се усмихва и знам, че ще я заговори веднага щом излезем. Питам го, дали е добре.
— Всичко е наред, Джони. Може би докторът ще обясни нещата по-добре на теб, отколкото на мен. Всичко е така сложно, все още не мога да разбера какво става. Слушай внимателно какво ще ти каже, после ще ми обясниш.
Сядаме и Делибро ме пита дали имам някакъв опит с психоанализата, дали някога съм се консултирал с психиатър или пък съм чел достатъчно по темата. Разбирам, че не мога да се измъкна.
— Не съм практикувал повече от двайсет години, но защитих докторат по педагогическа психология. Чел съм някои статии, но не съм бил подлаган на психоанализа.
— В такъв случай мога да говоря откровено. Мисля, че баща ви и шизофреник. Познавате ли работите на Р. Д. Лейнг?
Кимам. Чел съм неговата „Политика на опита“.
— Поддържам определението му на шизофренията като начин за справяне с живота. Такова явно доказателство на тази дефиниция като вашия баща рядко се среща. Има главно два случая: или хората не могат да запазят нещата дълго за себе си и следователно стават нефункционални, или запазват изцяло самоизмамите си непокътнати до смъртта, скрити от другите. Травмиращото преживяване на баща ви в болницата очевидно е изкарало на повърхността скрития му свят и е нарушило поддържания с години баланс. Той е типичен пример за хора, които вършат това успешно. Литературата ни предлага няколко примера на превръщане на тези скрити, лични светове в споделени изживявания; Джонатан Суифт, Уилям Фокнър или Толкин. Това е възможно само за изключително интелигентен, надарен с живо въображение човек със силна воля. Баща ви е изразходвал богатите си възможности в своя въображаем свят. Очевидно не е могъл да реализира възможностите си в реалния живот. Сътворил е един свят, който напълно го задоволява и го прави щастлив.
Отпуска се назад в стола. На лицето му се прокрадва усмивка.
— На няколко пъти ми беше трудно да се държа на дистанция, докато слушах баща ви. Фантастичният му свят е толкова богат структурно и в същото време така идиличен… Той е като средновековен магьосник на словото, който говори за своя рай. Конструирал го е като роман — роман, в който се изпълняват най-съкровените му желания. По-голяма част от хората се превъплъщават в героите от филмите, книгите или телевизията, но той си изгражда собствен фантастичен свят. Не знам дали някога ще бъде възможно за него да се откаже напълно от него, а и не съм сигурен, че трябва да стане точно така.
Чудя се дали да попитам. Но този човек е психиатър, плаща му се за това.
— Доктор Делибро, знам как ще ви прозвучи въпросът ми, но каква е вероятността татко да е попаднал в някакво друго измерение на времето или да е преминал в друг паралелен свят и наистина да изживява всичко това?
Делибро ме поглежда внимателно. Вече съжалявам за въпроса си. С едно изречение унищожих доверието му, доколкото съм го имал.
— Знам, трудно е да се повярва, че е съчинил всичко това. Имам странното усещане, че той дръпва някаква завеса и ми дава възможност да надникна в нещо видимо и познато, реално за него.
Млъква, вглежда се във върховете на пръстите си.
— Но ние не можем да работим въз основа на тази хипотеза, господин Тремънт. Ако искаме да помогнем, трябва да се придържаме към това, което знаем. По отношение на неговия проблем в момента не е от голямо значение дали това е само сън, рожба на въображението му, или резултат от някакво необяснимо изкривяване на времето. Да не превръщаме баща ви в още един Брайди Мърфи?
Поглежда ме и се усмихва. Прав е.
— Ето как виждам нещата: първото нещо, което трябва да установим, е какво толкова не е наред в живота му, че да се нуждае от сътворяването на друг свят.
Бързо стига до същността на проблема. Опитвам се да не разкривам много.