— Първо, не бях сигурен дали това не е една краткотрайна самоизмама, предизвикана от травмата от преживяванията му в болницата, комата му и страха от рака. Споделял ли е с вас ужаса си от рака? Той фактически превъплъщава тази болест в конкретни образи на границата на патологичното. Произлизам от семейство на католици и разпознавам някои от неговите проекции като Злото, Дявола. Той персонифицира рака като враг, съсредоточил усилията си в неговото отстраняване, в унищожаване на всичко и всички, които обича.
О, татко доста се е разбъбрил. Този Делибро е наистина добър, след като го е предразположил да говори на тази тема.
— Сега обаче съм убеден, че неговият нереален свят съществува от дълго време, може би от трийсет години или повече. Превърнал се е в главен извор на личния му свят, който е бил напълно изолиран от действителността. Това е много опасно, господин Тремънт; учудвам се как изобщо е могъл да живее нормално. Не е чудно, че заболяването на съпругата му, шокът от операцията, откъсването му от средата, съобщението, че е болен от рак, са станали причина за оттеглянето му в неговия „друг“ свят.
Започвам да се безпокоя за това, че татко е останал сам навън. Не съм забравил внезапните му изчезвания.
— Баща ви е изключителен човек. Едва ли ще се намери някой над седемдесетте с такива младежки качества, интерес и любопитство към света наоколо. Срещам се с много възрастни хора и знам, че до известна степен старостта представлява закостенялост, загуба на жизнеността, интереса и чувството за хумор. Но за баща ви това не се отнася. Най-много ми се иска да разбера какво го е принудило да сътвори този свой фантастичен свят. С какво го е отблъснал реалният му живот?
— Докторе, бих желал да се срещнете с майка. Мисля, че разговорът с нея ще ви помогне да разберете татко по-добре.
— Смятах да попитам дали това би било възможно. Докато слушах баща ви, останах с впечатлението, че връзката между тях е много силна и тя ще може да ми помогне.
Да му кажа ли? По-добре да го оставя да открие сам. Трябва поне да го предупредя.
— Доктор Делибро, майка ми има много труден характер. Не съм сигурен дали ще я убедя да дойде тук.
Навежда се напред. Шерлок Холмс чува кучето, което не лае.
— Кажете ми нещо за нея, което мислите, че трябва да знам.
Какъв страхотен начин на изразяване. Това трябва да е фраза, взета направо от учебник. Тя е толкова окуражителна и в същото време така двусмислена. По дяволите, готов съм да направя всичко, което може да помогне.
— Доктор Делибро, мама вече е преживяла две сериозни нервни кризи. Когато се чувства заплашена, тя удря и хапе; а това се случва често. Убедена е, че бракът й с баща ми е най-голямата грешка в живота й; но емоционално е абсолютно зависима от него.
Знам, че това звучи като още едно оплакване на мъж на средна възраст от майка му, но говоря така, както чувствам нещата.
— С майка се живее трудно: тя е интелигентна, чувствителна, изискваща, ненаситна и безмилостна.
Така, казах го. Той притиска палци към предните си зъби. Сигурно съжалява, че те не са разделени. Чакам. Толкова е тихо, че чувам тиктакането на часовника. Исусе, консултираме се повече от три часа; ще трябва да продадем къщата само за да посрещнем сметките на психиатъра.
— Доктор Делибро, още нещо. Родителите ми не са богати, същото важи и за мен. Не съм сигурен докога ще могат да ви посещават. Какви са вашите оценки във време и пари за получаване на някакъв положителен резултат? Ако включим и мама в това, едва ли ще можем да ви се изплатим.
Накланя стола си назад, опъва ръце, пръстите му са разперени, леко повдигнати. Поглежда пръстите на едната си ръка, после — на другата; напомня ми пианист, преди да започне да свири.
— Разходите за родителите ви ще бъдат покрити от „Медикеър“, сигурен съм. Може би ще успеем да измъкнем останалото от Перпечуъл. Не се безпокойте за това. Ако не можете да посрещнете двайсетте процента, ще се споразумеем. Не съм съгласен с Фройд, че трябва да се вземат много пари, за да се оцени лечението. Това не е нищо повече от изява на виенската садомазохистка глупост. Не се безпокойте. Нямам намерение да прибера всичките им спестявания. Да си призная, това е една от причините, поради която специализирах геронтология. С „Медикеър“ мога да избирам пациентите си според нуждите им, а не според финансовите им възможности. Осемдесетте процента от моите такси ми осигуряват приличен живот.
И двамата се усмихваме. Не може да бъде по-откровен. Татко и мама ще получат пълно лечение, достойно за по-заможните от средната класа. Посещенията при Делибро ще отбелязват най-връхната точка на емоциите през седмицата в продължение на години; те ще засенчват дори мелодрамите по телевизията. Започвам да се замислям дали да не се преместя отново тук, в Калифорния.