Погледнах мама. Очите й бяха безизразни; лицето — маска; беше зашеметена.
— И ти не си много по-различен, Джони. Беше най-мършавото бебе, което някога съм виждал в живота си. Първите три месеца ревеше непрекъснато. Истинско чудо е, че майка ти не полудя съвсем. После порасна и се превърна в най-изплашеното и най-плашливото дете в околността. Понякога съм си мислил, че това е от майка ти. Страхуваше се от тъмнината. Стряскаше се от гърмежи и викове; пъхаше пръсти в ушите си по време на бейзболни срещи и ги тъпчеше с памук на Четвърти юли. Страх те беше да караш велосипед, ролкови кънки, да плуваш. Мисля, че се научи да плуваш едва след като навърши тринайсет години.
Страхуваше се и от всички други деца в квартала. Тичаше към къщи, подгонен от някое малко дете, не по-високо от кръста ти. Така се научи да тичаш — като бягаше от всички. А растеше така бързо, някак преждевременно. Известно време — когато беше на десет или дванайсет години — беше поне с една глава по-висок от всички други деца в класа. А това още повече влошаваше нещата. Малки деца се редуваха да те бият и гонят, за да могат да се хвалят след това, че са пердашили високия глезльо. Прекарваше летните си ваканции, като се криеше в мазето или четеше на верандата, а по-късно седеше с часове при птиците си. Когато те гледам понякога сега, не мога да повярвам, че ти и онова дете, за което ти говоря, сте един и същи човек. Искам да подчертая, че много приличаш на майка си, Джон. И ти се бориш през цялото време, но по своему. Може би затова реши да живееш във Франция, не в Америка. Не искаш да се състезаваш, искаш да стоиш настрана. Но в друго отношение се различаваш от Бес. Взел си го от мен. В тебе има нещо диво, като диво животно. Имаше го и в баща ми, в братята ми и в две от сестрите ми; ние като че ли не сме съвсем хора, не сме напълно цивилизовани. Притежаваме някакво животинско качество и то може да изскочи наяве по всяко време. Учудвам се, че до този момент не сме имали убиец в семейството. Не знам тази наша особена черта на какво се дължи; може би на дългите години живот в гората, може и да е индианската кръв във вените ни.
Ти знаеш, Джони, че прадядо ти беше трапер. Не е живял в къща от тринайсетата си година; жени се за чистокръвна индианка от племето Онейда. Прабаба ти, майката на баща ми, беше висока над един и осемдесет. Беше по-силна от който и да е мъж и можеше да говори само индиански и френски.
Никога не съм я чул да каже дори една дума. Тези мои дядо и баба практически живееха като първобитни хора. Не са имали дом и не са се установили на едно място, докато баща ми не навършва седем години. Живели са с индианците и фактически не са имали религия; доколкото знам не са се и женили — поне не в църква.
Татко обичаше да разказва как са скитали, как са зареждали капани, купували кожи, прибирали ги в скривалища, обикновено под земята, а после са ги опаковали и прекарвали в катуна. Те бяха животни, Джони, и тази силна животинска жилка е все още тук. Тя е в мен, тя е и в теб и ние винаги трябва да се борим с нея.
Майка се е съвзела и сега кима с глава. Чува нещо интересно — североамериканска версия за Тарзан.
— Една от причините, поради които се ожених за Бес, е, че тя обича хубавите неща. Винаги е живяла в град и предците й, колкото и назад да се връща човек, винаги са били част от градския живот. Тя харесва хубавите мебели, поддържа чиста къщата си и ние живеем като прилични човешки същества. Виждаш, че не съм като братята си и дори като баща си; аз съм цивилизован. Не пия много и не се местя непрекъснато. Всичките ми братя са опасни хора с изключение на Ед. Той имаше късмет като мен и се ожени за добра жена. Леля ти Мери го обучи точно както трябва. Баща ми и братята ми са непредсказуеми: човек никога не може да каже за какво мислят или какво възнамеряват да правят. Нито един от тях не е работил постоянна целодневна работа през целия си живот. Пийт, Орийн и Калеб или пиеха, или скитаха из горите на лов. През зимата се приютяваха някъде и „заспиваха“ зимен сън като мечки. Не може да не се признае, че майка ми направи много за татко. Поне го вкара в църква и той пое грижата за нас, децата. Но той нито се обличаше, нито вършеше нещата като другите хора. Знаеш ли, че през целия си живот не е платил и стотинка за социална осигуровка и за данък общ доход? Живееше в Югозападна Филаделфия така, като че ли се намираше в някоя ферма или в горите. Сградите, колите — всичко това не означаваше нищо за него. Не исках да живея по този начин. Погледни ме — аз съм цивилизован човек, погледни ръцете ми — чисти са, всичките ми пръсти са на мястото си. Погледни тази къща, която имаме, красивите мебели, килимите и всичко, живеем като истински градски хора и дължим всичко на майка ти. Не забравяй това!