Майка се обляга назад и цялото й същество говори: „Я не ме будалкай!“ Вторачва се в мен.
— О, хайде, Джони! Може и да е умен, но не е гений. Цял живот съм с него. Обича да изпипва нещата, но никога не е бил способен да измисли нещо друго освен играчки за вас, децата, или разни щури неща. Той е сръчният Джак, но никога не е печелил повече от шест хиляди долара годишно. Ако този психиатър мисли, че баща ти е гений, самият той трябва да е луд.
— Мамо, трябва да се срещнеш с доктор Делибро. Може би ще му помогнеш да види татко в нова светлина. Както казваш, ти го познаваш най-добре. Психиатърът се опитва да помогне на татко да събере двата свята в един, а ти можеш да му помогнеш много повече, отколкото всеки друг.
Чувствам как я обзема параноята й. Майка не желае никакви специалисти от какъвто и да било характер да работят върху нея. По време на войната не можа да започне работа във военен завод, защото се страхуваше, че ще я прегледат на рентген и ще установят, че е болна от туберкулоза. Повече от трийсет и пет години мама беше уверена, че е болна от туберкулоза. Когато в Перпечуъл я прегледаха на рентген като част от общия преглед при включване в застрахователната им схема, тя с истински шок откри, че все още има дробове. Изчаквам да видя как ще приеме подхвърленото от мен.
— Той вероятно ще реши, че аз съм лудата, Джаки. Ако смята, че баща ти е гений, много лесно може да реши, че аз съм побъркана. Ако разбере за двете нервни разстройства, които преживях, много е възможно да ме заключи някъде и да хвърли ключа.
— Ти не си луда, мамо; но сигурно ще му помогнеш да разбере татко по-добре, ако говориш с него. Той има нужда от пълна информация.
От този момент започвам да се надявам. Трябва да внимавам да не направя някакъв погрешен ход. Точно в този миг се появява татко. Сложил е шапката си на главата, облякъл е ризата на райета и държи бележник за записване на резултатите. Беше започнал да отбелязва резултатите от мачовете, които гледаше. Преди да влезе в стаята, се отбива в банята.
Майка се навежда към мен и ми шепне, като че ли сме актьори и някой от нас си е забравил репликата:
— Добре, съгласна съм. Ще направя всичко, което мога, за да му помогна.
Отивам в задната стая, когато мачът започва, и се обаждам на Делибро. Казвам му, че майка ще спази определения час за петък. Мили Боже, как ще завърши всичко! Връщам се във всекидневната и казвам на мама, че всичко е уредено. Няма смисъл да крия от татко; казвам му, че и мама ще се срещне с неговия психиатър. Откъсва се за миг от играта и ме поглежда. Но играта е в разгара си и ние следим как отборът на „Доджърс“ ще остави „Филис“ зад себе си.
По-късно, когато и двамата сме в оранжерията, предупреждавам татко да не се безпокои, че психиатърът ще каже на майка нещо от това, което са си говорили само те двамата; казвам, че психиатърът е нещо като свещеник при изповед. Татко пръска течна тор върху някои растения.
Поглежда ме и се усмихва.
— О, аз съвсем не се безпокоя за това, Джаки, но не съм сигурен дали нейното отиване при психиатър е добра идея.
Нямам време да отговоря, защото точно тогава пристига Били. Почти толкова е мръсен, колкото беше, когато се появи за пръв път. Спал в палатка на плажа в Енсенада.
Пращам го под душа и го питам дали ще бъде вкъщи утре, за да прескоча до Марти. Чувствам, че не й отделям достатъчно време. Били не може да ми откаже, а аз си мисля, че и мама ще му се радва — толкова е изплашена от татко.
Обаждам се на Марти и решаваме да се срещнем пред френското кафене близо до плажа и да закусим заедно.
Били ще спи в спалнята към градината. Аз съм в страничната спалня, а мама и татко спят вече в тяхната. Тази вечер, докато минава край стаята ми по нощница, мама ми отпраща погледи като девойка, принесена в жертва на Минотавъра. Затварям вратата и се преструвам, че не съм видял нищо.
Глава 21
Тази сутрин татко ще ходи при Марти. Аз се излежавам до късно в мекото, пухкаво легло — имам чувството, че спя в куп овесено брашно.
Налага се да стана, за да отида до тоалетната. Тихо излизам навън с гол задник, промъквам се отзад и пикая срещу стената. Тогава забелязвам, че колата вече е изчезнала. Татко е заминал. Връщам се обратно в стаята, скачам в леглото и потъвам в пуха.
Започвам да се унасям, когато се появява баба. Преструвам се, че спя. Искам да разбера какво е замислила този път.