Отиваме до игрището за кегли, минаваме край пътечките и влизаме в стаята за почивка. Отстрани сигурно изглеждаме, сякаш сме си определили много ексцентрична, перверзна среща. Слава Богу, рано е и там няма хора: цялата стая е на наше разположение. Първо, правим запушалки от хартиени кърпички и пълним всички умивалници. Това ни отнема около десетина минути. Нямам представа какво, по дяволите, ще кажем, ако влезе управителят. Решавам веднага, че обясненията ще ги дава дядо.
Изпускаме водата от десетте умивалника. Тя се върти по посока на часовниковата стрелка. Напълваме ги отново, даваме старт на водата в посока обратна на часовниковата стрелка и изтегляме запушалките; същото нещо — сменя посоката на движението си и се излива в канала; изглежда дядо нещо греши с математиката и физиката. Чудя се, откъде все пак му е хрумнала такава идея.
Прибираме се вкъщи. Оставям го на ъгъла и тикам мотора до алеята отпред. Дядо влиза през предната врата, а аз отивам отзад да проверя баба да не е умряла на онова меко легло. Стаята е празна.
Влизам във всекидневната и ги виждам двамата. Той й разказва как сме се разходили по улицата. За щастие каските са на мотора. Баба ме поглежда въпросително; още е изплашена. Но аз нямам никакво намерение да казвам каквото и да било — освен ако дядо сам не поиска.
Седим така: всеки чака другия да направи нещо или да каже нещо. Иска ми се татко да си е вкъщи, става много напрегнато. После дядо става.
— Ела в работилничката, Били; там има нещо, което искам да ти покажа.
На баба това съвсем не й харесва, но, изглежда, ще ни остави на мира. На вратата се обръщам и свивам рамене да покажа, че съм на нейна страна, но истината е, че не съм.
В работилницата дядо взема едно от неговите малки специални изобретения, които вечно правеше за нас, децата. То представлява пръчка с прорези от едната страна и малка перка на върха. Винаги сме ги наричали „въртящи се пръчки“; тази е правена сега, перката е дялана на ръка и закрепена с щифт.
— Спомняш ли си как работи това, Били?
Подава ми го заедно с друга, гладка пръчица. Прекарвам пръчката по прорезите, докато перката започва да се върти. Това винаги ни е учудвало като деца — аз все още не знам какво кара перката да се върти.
— Забелязваш ли нещо във въртенето на перката?
Опира се на бастуна си и спира перката с пръст. Започвам отново да търкам с пръчката. Оставя перката да се завърти бързо, после отново протяга ръка и я спира.
— Гледай внимателно! Ще видиш, че тя се върти винаги в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Този път той задвижва бързо перката по посока на часовниковата стрелка. Но когато започвам да търкам с пръчката, тя спира и променя посоката на движението си.
— Майсторя тези „въртящи се пръчки“ в продължение на четирийсет години и никога не можах да накарам някоя от тях да се върти в обратна посока. Опитвал съм какво ли не: правех прорезите под различен ъгъл, променях разстоянието между тях; променял съм модела на перката, но те винаги се въртяха в една и съща посока.
Поглежда ме и отново се усмихва. Завърта перката назад и двамата наблюдаваме как тя сама променя посоката на движението си, докато търкам с гладката пръчка.
— Какво всъщност става, дядо? Защо се получава така?
— Не знам, Били. Може би някой учен ще обясни това явление; аз не мога. Интересното за мен е, че тук се получава съвсем обратното на ефекта на Кориолис в умивалника. Ела, ще ти покажа още нещо.
Води ме в оранжерията. Виждам фуния, прикрепена към стара кофа, и в нея тече вода през малък маркуч. Към фунията с връвчица е вързана тапа. Пуска водата, докато фунията се напълни. После поставя върха на пръчката с прорез накрая на фунията и търка, докато по повърхността на водата във фунията се образуват вълнички.
— Сега издърпай тапата, Били, и гледай какво ще се случи.
Издърпвам я и наблюдавам как водата от фунията изтича в кофата под нея, докато той продължава да търка по пръчката. Водата се върти по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка — противно на ефекта на Кориолис!
— Какво мислиш за това, Били?
— Какво я кара да се върти обратно, дядо? Вибрациите?