Но той отново започва да стене. Събличам горната част на спортния екип, който ползвам като пижама — тя е мокра от пот. Уверявам се, че леглото е здраво закрепено върху стола. За всеки случай поставям още един стол. Такъв кошмар ще бъде, ако и двамата се хванем като капан там. Започвам да пълзя към него.
Примъквам се откъм гърба му. Обвивам с ръце кръста му и започвам да го тегля назад. Измествам се с няколко сантиметра, изтеглям го до себе си, непрекъснато наблюдавам столовете. Той не се съпротивлява, само стене и все повече се свива. Страхувам се, че го тегля твърде рязко; той изглежда толкова крехък, бих могъл да го пречупя. Координацията на движенията му е напълно изчезнала; лесно би могъл да изкриви ръка или крак, без да разбера това. След десетминутна борба най-сетне се измъкваме изпод леглото. Той е все още свит. Очите му са затворени, стиснати с все сила.
И двамата сме на ивици от мръсотия и прах. Майка ми може да е една от най-големите чистници в света, но никой не бърше пружината под легло — във всеки случай не и след като е станал на седемдесет години.
Събличам пижамата на татко, като с мъка я изтеглям от стиснатите му юмруци. Отдръпвам столовете изпод леглото и го връщам на пода. Повдигам ръцете на татко; той започва да се отпуска. Успявам да го отведа в банята.
Изтърквам го с гъба и грижливо го изкъпвам. Завеждам го обратно в спалнята и го слагам да седне на ръба на леглото. Сега очите му са напълно отворени, зениците му са стеснени; наблюдава ме внимателно. Вземам друга пижама, успявам да се преборя с него и да му я облека. Като че ли обличам огромно бебе.
После бавно го отпускам върху леглото и нагласявам възглавницата. Сетне сядам и започвам да го наблюдавам. Той е ужасно нервен. Устата му се гърчи; ръцете му треперят и непрекъснато търкат ръба на чаршафа. Все едно очаква да му се случи нещо лошо.
Тичам бързо до банята, пълня чаша с вода и се връщам. Не се е помръднал. Отново повдигам главата му с едната си ръка и слагам таблетка валиум между зъбите му; още едно предимство на разстоянието между предните му зъби. Той сдъвква таблетката и я поглъща. Внимателно наливам вода между зъбите му и той я изпива. Надявам се, че няма да го отровя с валиум. По дяволите, какво ще кажа пред съда? Това дори не са неговите таблетки, те са на майка. Внимателно намествам главата му на възглавницата, гася лампата и сядам.
Заспивам полугол и мръсен. Събуждам се с глава облегната на леглото му. Баща ми спи. Радвам се да го видя отпуснат, със спокойно лице, заспал дълбоко. И това ми дава надежда. Нито веднъж не съм го виждал така да спи дори и в болницата. Измъквам се тихо от стаята. Измивам се в банята и просвам мокрото от пот горнище на екипа ми. Обличам си тениска и спортни гащета; вмъквам се в леглото. Минава един и половина след полунощ.
Не мога да кажа какво точно ме събужда, почти пет часът е. Решавам да проверя какво е положението. Минавам на пръсти през хола и се опитвам да отворя тихо вратата на спалнята му. Не се отваря! Натискам я, докато се отвори достатъчно, за да мога да провра главата си. Той е на пода в краката ми, свит на кълбо, съвсем гол, покрит с лайна! Целият е намазан с тях! Едва не припадам от вонята.
Точно тогава не бях сигурен, че ще мога да продължа. В мен се надигна силен импулс просто да затръшна вратата и да избягам. Да си плюя на петите, да се кача на самолета и да се прибера вкъщи. Иска ми се да се обадя едновременно на Джоан, на болницата, на който и да било и да моля за помощ.
Открехвам вратата. Татко бърбори, мърмори и трепери. Леденостуден е. Не спи. Когато се навеждам над него, той присвива очи, но явно не може да ме познае. Събличам си тениската и го повдигам на ръце. Както вече казах, имам дископатия: изумен съм сам на себе си от това, което върша. Татко не е пълен, но все пак тежи около седемдесет килограма.
Слагам го във ваната и пускам водата. Господи, гледката е ужасна! Целият е овъргалян. Изпражненията са размазани по косата му, между краката, по цялото тяло. Напълвам ваната и го почиствам доколкото мога. Вонята изпълва банята. Мама би припаднала от гледката. Източвам водата и отново напълвам ваната. Изплаквам го, сетне се опитвам да го избърша. Изплаквам го отново, после се опитвам да измия попадналото върху гърдите и ръцете ми, докато съм го носил.
Татко ме наблюдава безучастно. Отново източвам водата и го изсушавам, докато е във ваната. Тичам до спалнята за пижама. Вдигам го от вонята и го поставям на тоалетната чиния — за всеки случай. Искам да съм сигурен, че отново няма да направи някоя беля.