Сега татко е във фланелената пижама, онази, която Джоан му купи за рождения ден.
Препъвам се заедно с него обратно към спалнята. Леглото е чисто, слава Богу! Трябва първо да е паднал или да се е измъкнал от него. Слагам го да си легне. Издърпвам завивките върху него и го наблюдавам в продължение на около пет минути; той не помръдва.
Връщам се в банята, напълвам кофа с топла вода и изливам в нея перилен препарат. Вземам една хавлиена кърпа и бързо се връщам в спалнята. Татко още лежи неподвижно, но не съм сигурен дали спи. Вонята ме задушава. Обикновено се справям, когато се наложи да почиствам изпражнения и повръщано, но този път ми се струва, че няма да издържа. Изпражненията са навсякъде — по стените, по вратата и върху килима. Търкам, бърша и стържа. Мама винаги се е ужасявала от мръсотията, но това е върхът. Всъщност тя е алергична към изпражненията.
Според Фройд и всички други философски дефиниции аз съм анална личност. Стремя се към запазване на нещата, винаги съм се опитвал да ги задържа; човек, който свива гнездо, къщовник, съпруг, но смятам, че имам оправдание.
Когато съм бил на две години, се е случило нещо, за което мама често се хвали. Странното е, че докато бърша мръсотията в паметта ми изплува случилото се тогава. Честно казано, никога всъщност не съм си спомнял тази случка, но сега тя се връща обратно в мен; имам спомен, не спомена за разказа на майка, а истински, мой спомен за това, което наистина се е случило.
Този спомен ми помага да се идентифицирам с чувствата, мислите и реакцията на мама. Било е страхотен шок и навярно затова съм се опитал да го залича от паметта си.
Преди да навърша година и половина мама ме е научила да сядам на гърне. Един ден тя ме облича в бяло костюмче без пелена, за да ме заведе до Южна Филаделфия на гости у майка й. Възнамерявала да се похвали с мен: „Вижте къдравата му руса коса; вижте, без пелена е вече.“ Майка ми е била на двайсет години. Слава Богу, че съм оцелял под нейните грижи!
Приготвя ме и се отбива в тоалетната да напудри лицето си. Излиза и ме вижда пред себе си: зачервен, усмихнат, разкрачен, горд от себе си. Наакал съм белите панталонки. Тя обичаше да се хвали: „Казвам ви, напердаших го така, както никога дотогава. Смъкнах му панталонките, пълни с това, нахлузих ги на главата му и го затворих в килера.“
Случилото се отново изплува пред очите ми. Навярно причината е във вонята, мръсотията и безпомощността на татко. Ридая и продължавам да търкам. Може би плача за баща си, но най-вече заради себе си, заради онова, което се е случило преди петдесет години. А може би плача и за мама. Все едно съм детето, което обещава повече да не прави така.
Избърсвам всичко, доколкото мога. Изливам кофата в тоалетната, измивам ваната, сапунисвам и изплаквам всичко. Пръскам с боров дезодорант. Преобличам се. Връщам се при татко; той все още лежи, свит на кълбо. Уморен съм до смърт. Сега е около шест и половина. Безсънието и напрежението си казват думата.
Този път решавам да действам по друг начин. Отново затварям откритата страна на леглото със столове. После лягам напречно върху долната част на леглото му с ръка върху левия му крак. Не искам да го връзвам. Заспивам така, проснат в долната част на неговото легло. Когато се събуждам, вече е светло. Татко е все още в леглото. Поглеждам часовника си, почти девет е. Той спи.
Всичко още ми мирише на лайна — отивам в банята и вземам душ. Не ползвам ваната, въпреки че я бях почистил и изтъркал с „Аякс“. Приключвам бързо с душа си, като непрекъснато снова напред-назад между банята и спалнята на татко, докато се изсушавам, мия си зъбите и се обличам. Едва сега разбирам какво е искала да каже Врон, когато заявяваше, че в продължение на седем години не е ходила до тоалетната без бебе в скута си.
Татко се събужда около десет часа. Обличам го. Искам да се опитам да му дам закуската, като че ли всичко е наред. Настанявам го във фотьойла му до масата.
Но той не яде; само си играе с храната. Трябва да го храня. Не се съпротивлява; послушно отваря уста. Успявам да го накарам да изяде две яйца, част от кифлата и да изпие чаша портокалов сок; днес поне няма да го измъчва и чувство на глад. Наблюдавам го внимателно. Когато протяга ръка за нещо, не го улучва. Когато се опитва да се коригира, премества ръката си в обратна посока.