Връщам го в люлеещия се стол пред телевизора. Тичам напред и назад, слагам чиниите в умивалника, измивам ги, наблюдавам го.
Отново има същия проклет проблем с килима. Смъква се на пода и пълзи на четири крака наоколо, води някаква странна борба с шарките на килима и пробляскващите светлини и сенки от телевизионния екран.
Настанявам се на стола на майка и го наблюдавам. Той пълзи на четири крака, за да изследва ваза с изкуствени цветя, поставена на масичката за кафе. Много е внимателен, докосва ги леко, изучава ги. Непрекъснато му говоря, но той не реагира.
После коленичи на кушетката, положил глава и рамене върху нея. Остава така почти десет минути, мисля си, че е заспал. Промъквам се до него, за да го погледна в очите; те са широко разтворени, немигащи. Господи, радвам се, че мама не е тук! Бих желал и аз да не го бях виждал!
Сядам на масата в столовата, откъдето мога да го наблюдавам, и се опитвам да съчиня писмо до Врон. Съобщавам й, че татко е опериран и се налага да остана още известно време. Пиша й, че сега след излизането му от болница аз се грижа за него. И после не мога да се спра; описвам й всичко. Почти плача, докато пиша това писмо, съзнавайки през цялото време колко е нечестно спрямо Врон.
След писмото телефонирам на Джоан. Не искам да я тревожа, казвам й само, че нещата са наред, че в състоянието на татко няма промяна, но се справяме някак. Тя от своя страна ми разказва как мама и Мерилен са играли на карти; още не са се спречкали с Марио.
Страхувам се от нощта. Изглежда, нещо ми се случи предната нощ. Никога не съм се страхувал от тъмнината. Наистина имам това предимство: харесвам тъмнината. В мрака има нещо, което ме успокоява. Били се страхува от тъмнината, също и Джаки. Марти се парализира от ужас.
Доста дълго време клозетът ни в мелницата беше в избата. Марти отказваше да слезе долу сама. Четиринайсетгодишна бе гледала филм на ужасите и не можеше да се освободи от него. Оттогава винаги закачаше разпятие над главата си. Не е религиозна, но държеше това разпятие. Сигурен съм, че ако й бях взел пушка със сребърен куршум, щеше да спи с нея под възглавницата си.
Това разпятие направи изключително силно впечатление на мама при едно от техните гостувания в Париж. Тя винаги се е ужасявала от атеизма в нашето семейство. У нас никога не е имало картини с религиозна тематика с висящи над тях Свещено сърце или парченца палмово дърво и прочие джунджурии, характерни за едно католическо семейство. Но Марти държеше разпятие над леглото си, така че не бяхме съвсем изгубени души.
Нащрек съм. Постоянно обръщам глава. Напрегнат съм и нервен, едва се контролирам.
Събличам татко и го слагам с надежда на тоалетната, но нищо не става. Обличам му пижамата и го отвеждам в спалнята. Той не разбира какво става.
Слагам го на леглото. Какво мога да направя, за да избегна катастрофата от последната нощ? Решавам да седя на стол до него и да чета. Единствената книга, която намирам, е наръчник как да се овладееш, когато си пред нервен срив. Любимата книга на мама. Пълна е с лаически обяснения, но е написана разбираемо, нещо като терапия в домашни условия.
Това е първата нощ, в която татко започва да протяга ръка така, сякаш пред него летят пеперуди. Той посяга с пръсти много внимателно, много деликатно. Опитва се да хване нещо във въздуха. Следи Нещото, което той само вижда, с очи и внимателно събира пръсти — като дете, което лови прашинки, танцуващи в слънчевата светлина.
Слагам книгата настрана и приближавам глава до неговата. Той продължава безцелните си движения. Ясно е, че не може да хване Нещото, за което протяга ръка. Продължава безполезните си движения, които човек прави, когато безуспешно се опитва да вдене конец. Каквото и да е това пред него, той не може да го хване, но не се оплаква. Само ломоти неясно с тракащи зъби и треперещи устни.
Плъзгам ръка над неговата, докато той посяга, удря въздух, сграбчва въздух.
— Какво има татко? Какво виждаш?
Не ме поглежда. Втренчил се е в някаква точка.
Когато някой вижда нещо, което ти не виждаш, и ти самият започваш да се чувстваш невидим.
Светвам лампата. Може би това ще помогне; може би светлината от нощната лампа предизвиква халюцинации. Той се спира за миг, загледан в светлината, последното от неговите „неща“ хваща окото му и той посяга, ръката му бавно и внимателно се насочва към него.