Този път се събуждам от юмрук в окото! От носа ми тече кръв, устната ми е разцепена. Добре ме подреди.
Отивам в банята и се поглеждам в огледалото. Изглежда, окото ми ще посинее. Носът ми спря да кърви, устната ми е сцепена отвътре. Осем часът сутринта е; имам чувството, че изобщо не съм спал. Но успях да задържа татко в леглото цели девет часа и той спа през по-голямата част от това време. Когато се връщам в спалнята, той е буден. Водя го до тоалетната. Той не е отпуснат, от мен се изисква само да го насочвам. Сяда на тоалетната чиния. Никога няма да привикна да бърша задника на възрастен човек. Не ме бива за санитар. Това е нещо, което сега откривам. Връщам го в спалнята и му помагам да се облече. По-добре е от вчера, взема по-голямо участие. Дори ми помага с ръкавите на ризата си и се повдига така, че да мога да издърпам панталоните му.
Давам му закуска, извеждам го в двора. Помагам му да седне в един от шезлонгите, пускам музика. Говоря непрекъснато, но той не реагира.
По някое време следобед — не мога да кажа кое предизвика това — той сяда по-изправено и като че ли започва да забелязва нещата около себе си. Обръща се към мен и ме поглежда право в очите. Струва ми се, че ме е разпознал. Изненадано се навеждам напред; той посочва към градината.
— Манди излезе от пасището, Ед.
Кой е Ед, коя е Манди, какво пасище? Казва само това; кима с глава няколко пъти, за да си вдъхне увереност, стар негов навик, после се успокоява. Опитвам се да мисля. Ед трябва да е брат му, точно една година по-възрастен от татко. Те израстват заедно във фермата им в Уискънсин.
Най-доброто, което мога да направя, е да подхвана нишката.
— Не се тревожи, Джак; всичко е наред.
Искам да продължи. Чака. Петнайсет минути по-късно той отново се обажда:
— Подай ми гаечен ключ номер осемнайсет, Джим.
— О’кей.
Залавя се да свърже две неща. Държи нещо невидимо в лявата си ръка и срещу него приближава с дясната нещо също толкова невидимо. Притиска с все сила, дори скърца със зъби. Подбутва двете невидими части от една посока или друга, сумти от напрежение.
— Как е откъм твоята страна, Джак?
Но той продължава да работи усърдно и не ми отговаря.
Това са двете събития за този ден. Слагам го на легло да подремне и отново лягам с него. Заспивам, не знам дали той спи или не. Не ме перва пак, нито ме безпокои по друг начин и ние прекарваме два спокойни часа.
Приготвям вечеря, храним се, после пускам телевизора. Този път не гася светлините. Настанявам го в люлеещия се стол и сядам малко зад него. Люлея го, както той самият винаги правеше, докато гледаше телевизия. Иска ми се да възпроизведа, доколкото мога нещата от нормалния му живот.
Но това не оказва никакво въздействие. Той отново започва да се навежда напред; после се смъква на ръце и колене на пода. Почва да загребва фантомите си и да се бори с шарките на килима. Пълзи и влиза в тоалетната. Надниква в тоалетната чиния така, както би направило едно куче; почти очаквам да си пъхне главата вътре. Изправя се, като се държи за умивалника, и се вторачва в образа си в огледалото. После грабва кранчетата за топла и студена вода и започва да ги тегли. Не се опитва да ги превърти, само ги тегли. Връщам го обратно във всекидневната и го поставям на стола му.
Всичко започва отначало. Няколко пъти инспектира рамката на вратата. Наблюдавам го, опитвам се да разбера какво става в мозъка му.
Млечни царевици, обвити в коприна. На някои стъбла има по четири-пет, урожаят ще бъде богат. Горещо е, но земята е все още влажна под краката ми, защитена от слънцето и вятъра. Около мен се издигат блестящи, синкавозелени, широки листа и натежали от прашец пискюли. Стъпвам внимателно през създадената от мен джунгла, като изтръсквам прашеца сред жадно разтворените листа. Полъхва лек ветрец. Спирам се и се вслушвам в шумоленето на листата.
Каква може да е причината? Кое е това огромно бебе? Такъв ли е бил като дете? Нима няма никакъв спомен от това, което е преживял? Възможно ли е цял един живот да бъде заличен просто ей така? Като че ли някой е прекарал гигантски магнит над паметта на компютър и е изтрил всичко. Компютърът е същият, но там вече няма нищо.
Той заспива на пода пред телевизора като мъртъв индианец от каубойски филм. Да го събудя ли? Какво да правя? Трудно ми е да вземам решения. Донасям няколко одеяла и го покривам. Внимателно поставям възглавница под главата му. Той спи дълбоко.