Татко

— Сега следва солото на верижния трион. Лесно ще го изсвиря на китарата.

Започва да тананика, дюдюка, свисти, стърже — имитира звука на триона.

— А ето и продължението… почакай за миг! Яаа.

Лактите на Фрида са като колене на слон. Пикае права, като се държи за клон. Пчели и птици я отминават без поклон, но трябва да я видиш как повалят тез дърва: и тогаз разбираш какво велико чудо е като жена!

Отново дюдюка, свирка тананика и бръмчи. Настъпва доста дълга пауза, докато съчини третия куплет. Продължава да отмерва такта с голия си крак и да се кикоти.

— О’кей, готово е:

Фрида приключва земния си път през сив и тъмен ден, казват, тогаз поваля две дървета наведнъж: те се режат лесно и тя чуди се защо — поглежда се надолу — и, о! — трионът се е врязал в нейното бедро!

Отново странни, нетърпими звуци изпълват колата. До този момент не знаех, че може да издава толкова различни звуци с уста; той почти успява да имитира китара. Чувал съм да го имитира мотоциклет, но това сега е нещо съвсем ново за мен.

Били прави кратка пауза, но след нея няма спиране. Сега вече и двамата се смеем от сърце.

Фрида пльосва се на ампутиран крайник, след това на друг: Някои дори твърдят, че промърморила е само МУТАХУХ! Тя поглежда право към въртящите се дървеса — и пада със въздишка върху черната земя!

Били бръмчи, свирка и се смее така силно, че едва шофира. Забравя дори да държи крака си на педала за газта и за пръв път през целия ден се движим с разрешената скорост. Имам сълзи в очите и болки отстрани — смехът ми е истеричен. Трябва да внимавам да не допускам това.

След около осем километра спираме да заредим бензин и да обядваме. Храним се в ремарке, поставено върху железопътни траверси и приспособено за закусвалня. Отваряме леката въртяща се алуминиева врата и влизаме.

Барът е в дъното, а към страната, от която влизаме, има две маси. Поръчваме си големи хамбургери и сядаме на една от масите. Сами сме, няма други клиенти. Наближава два часа; късно за обичайната тълпа по обяд. Поръчваме си и млечни шейкове.

Има нещо специфично в американските хамбургери в Америка; то е като френски хляб във Франция. Може би причината е в атмосферата. Знам само, че американските хамбургери са нещо специално!

Хамбургерите в тази странна закусвалня са нещо изключително. Размазваме върху тях каквото ни попадне: сос с подправки, горчица, кетчуп, майонеза. Хамбургерите просто се топят в устата. Млечните шейкове са почти като сладолед, достатъчно втвърден, за да задържи сламките ни право нагоре. Ако имаше американски еквивалент на пътеводителя „Мишлен“, това място заслужава четири звезди.

Като се вземе предвид млечният шейк, предполагам, че вероятно слагам на гърба си приблизително по кило и половина на ядене. През последните пет месеца отслабнах с около девет килограма, имам достатъчно запаси да загубя още толкова, но вместо това започвам да възстановявам първите девет.

Пици, хот-дог, хамбургери, млечни шейкове: докато стигнем до Филаделфия, няма да мога да се побера зад кормилото.

Все още чакам обясненията на Били за това, че е напуснал Санта Крус. Дори не знаех, че вече не учи, докато не се появи в дома на родителите ми. Тогава се заинтересувах само дали го е зарязал посред семестъра, но се оказа, че той дори не го е започвал.

Бил е в Орегон и е работил там като общ работник — слагал е клупове от телени въжета около трупи, влачени от гъсеничен трактор, за да бъдат изтегляни впоследствие настрана. Доколкото разбирам, живял е на принципа на Киси от „Една велика идея“. Поне да ме бе предупредил — ако не за друго, то поне заради данъка общ доход. Посочвам го в графата за намаляване на дохода и ако той вземе формуляри W-2 за облагане, вътре съм с двата крака. Само данъчните ми липсват!

Не мога да си представя Били да върши тази тежка работа: без какъвто и да било опит. Господи! Също като мен — отидох в пехотата, без да съм стрелял някога дори с въздушна пушка или да съм играл поне с фишеци. Сигурен съм, че Били се е наранявал на тази работа, и той спомена нещо такова.