С крайчеца на окото си забелязах, че Атууд ме наблюдава и напрегнах всички мускулчета на лицето си — не исках да го вкаменя, а да надяна оная маска, с която предполагах, че ме виждат колегите от редакцията. И навярно успях, защото Атууд не се усмихна, както би станало, ако ме бе изненадал в миг на объркване или страх.
— Прав сте — потвърдих аз. — Много е уютно.
Казах го само колкото да се намирам на приказка. Защото помещението не можеше до се нарече уютно дори и по най-скромните човешки стандарти. Слоят прах беше дебел почти колкото на горния етаж и навсякъде, особено из ъглите, се валяха всевъзможни вехтории.
— Няма ли да седнете? — запита Атууд и махна с ръка към масивното тапицирано кресло край ъгъла на масата.
Докато вървях нататък, нещо изшумоля под краката ми. Наведох глава и видях, че съм настъпил голямо парче полупрозрачен найлон, което се търкаляше на пода.
— Останало е от предишния собственик — небрежно обясни Атууд. — Някой ден ще се наканя да поразтребя.
Седнах на креслото.
— Ще свалите ли шлифера?
— Предпочитам да се въздържа — казах аз. — Тук май става течение.
Гледах го внимателно, но лицето му остана безизразно.
— Бързо схващате — каза Атууд спокойно, без заплаха. — Може би прекалено бързо.
Аз премълчах и той добави:
— Все пак се радвам, че дойдохте. Рядко се среща човек с вашата проницателност.
— Може би искате да кажете, че се каните да ми предложите място в своята организация? — подигравателно запитах аз.
— Минавала ми е подобна идея — безразлично отвърна Атууд.
Поклатих глава.
— Не ми се вярва да имате нужда от мен. И без това чудесно се справяте с покупката на града.
— На града ли? — възмутено се провикна Атууд.
Кимнах.
Той придърпа стол откъм писалището и внимателно се отпусна на седалката.
— Виждам, че не разбирате положението — каза Атууд. — Сега ще ви обясня.
— Моля — рекох аз. — Нали затова съм дошъл.
Атууд деловито се приведе напред.
— Не града — изрече той бавно и натъртено. — Не бива да ме подценявате. Много повече от някакъв си град, мистър Грейвс. Много повече. Мисля, че е безопасно да ви го кажа, защото вече никой не може да ме спре. Аз купувам Земята!
17.
Някои идеи са толкова чудовищни, извратени и възмутителни, че човешкото съзнание се нуждае от известна пауза, за да ги възприеме.
Сред тях е и идеята, че някой изобщо би могъл да си помисли за закупуване на Земята. Да я завоюва — да, естествено, това е стара, позната и утвърдена цел, завъртяла главата на не един човек. Да я унищожи — това също е разбираемо, намирали са се доста безумци, които са превръщали заплахата от подобно унищожение в припев, та дори и в основа на своята политика.
Но да я закупи някой беше просто немислимо.
Първо на първо защото никой не разполагаше с толкова пари. А даже и да ги имаше, идеята пак си оставаше безумна — какво щеше да прави със Земята след като я закупи? И трето, подобна постъпка беше неморална и нарушаваше добрите традиции, защото нито един истински бизнесмен не унищожава конкурентите си докрай. Може да ги погълне, може да поеме контрола над тях, но не ги унищожава.
Атууд седеше на крайчеца на стола като разтревожен бухал и навярно усещаше дълбоката неприязън в мълчанието ми.
— В това няма нищо лошо — каза той. — Цялата операция е напълно законна.
— Сигурно сте прав — съгласих се аз.
Но знаех, че не е така. Ако можех да подбера точните думи, бих му обяснил защо е лошо.
— Цялата ни дейност — продължи Атууд — се развива в рамките на човешката обществена структура. В действията си спазваме изцяло вашите правила и закони. Даже не само правилата и законите, но и обичаите. Не сме ги нарушили нито веднъж. А между нас казано, приятелю, това съвсем не е лесно. Рядко се случва някой да сключи сделка без да наруши обичаите.
Помъчих се да изцедя някакви думи, но те избълбукаха и замряха в гърлото ми. Всъщност така беше по-добре. Сам не знаех какво съм искал да кажа.
— Няма нищо лошо нито в нашите пари, нито в мерките ни за безопасност — добави Атууд.
— Освен едно — казах аз. — Имате прекалено много пари. Повече от прекалено.
Но в момента не мислех за парите. Мъчеше ме нещо друго. Нещо далеч по-важно от прекалено многото пари.