— Как! — възкликна Песа, смаян от моята глупост. — Мисля, че би трябвало да е съвършено ясно кой съм. Като конкурент на тия топки аз автоматично попадам в списъка на вашите приятели.
Междувременно вцепенението ми се бе поразсеяло и аз успях да седна в колата. Имах чувството, че вече ми е все едно какво ще се случи. Запитах се дали пък Песа не е от бандата топки, маскирани този път като куче, но ако беше така, щях да го очистя без колебание. Поне до известна степен бях превъзмогнал страха и започвах да се ядосвам. Що за свят е това, казах си аз, щом някакъв тип може да се разпадне на куп черни топки, а в колата те чака куче и от пръв поглед повежда дълбокомислен разговор?
Навярно в онзи момент просто не вярвах на сетивата си. Но Песа седеше до мен и говореше, тъй че нямах какво да правя, освен да се включа в играта.
— Защо не ми поверите торбата? — запита Песа. — Уверявам ви, ще я стискам с пределно внимание и убийствена хватка. Изцяло ще се отдам на целта да не ги изпусна.
Подадох му торбата, а той протегна лапа и Бог ми е свидетел, че тая лапа стисна найлона толкова плътно, сякаш й бяха израсли човешки пръсти.
Измъкнах пистолета от джоба на шлифера и го сложих в скута си.
— Що за инструмент е това? — любопитно запита Песа.
— Това е оръжие, наречено пистолет — обясних аз — и с негова помощ мога да пробия в теб голяма дупка. Което и ще направя при първото подозрително движение.
— Ще положа всички усилия да не допускам подозрителни движения — дружелюбно заяви Песа. — Отново ви уверявам, че съм изцяло на ваша страна в събитията, които започват да се разкриват.
— Чудесно — казах аз. — Продължавай в същия дух.
Включих двигателя и подкарах към шосето.
— Много се радвам, че решихте да ми поверите торбата каза Песа. — Имам известен опит и знам как да се оправям с тия твари.
— В такъв случай — рекох аз — може би ще ми подскажеш какво да предприемем.
— О, има най-различни начини за премахването им — отвърна Песа. — Бих си позволил да ви препоръчам избора на някой радикален и доста болезнен метод.
— И през ум не ми минава да ги премахвам — възразих аз. — Доста се изпотих докато ги вкарам в тая торба.
— Много жалко — печално въздъхна Песа. — Повярвайте ми, крайно неразумно ще бъде да пощадите тия твари.
— Ти непрекъснато ги наричаш „твари“ — изтъкнах аз, — а твърдиш, че ги познаваш. Нямат ли си име?
— Име ли?
— Да. Определение. Дефиниция. Нали все някак трябва да ги наричаш.
— А, разбрах — каза Песа. — Понякога схващам малко бавничко. Трябва ми известно време.
— И додето не съм забравил, я кажи как тъй разговаряш с мен? Кучетата не могат да говорят.
— Кучета ли?
— Да, такива като теб. Ти приличаш на куче.
— О, колко хубаво! — възторжено възкликна Песа. — Значи това съм бил. Вече срещнах подобни същества, но те нямат нищо общо с мен, пък и са от най-различни видове. Отначало опитах да ги заговоря, но…
— Искаш да кажеш, че наистина си такъв, какъвто те виждам? Че не си изграден от нещо друго като нашите приятели в торбата?
— Аз съм си аз — гордо заяви Песа. — Дори и да можех, не бих се превърнал в нищо друго.
— Още не си обяснил как разговаряш с мен.
— Скъпи приятелю, моля ви да не задълбаваме въпроса. Ще се наложат дълги обяснения, а времето ни е толкова кратко. Разбирате ли, аз всъщност не говоря. Общувам с вас, но…
— Телепатия? — запитах аз.
— Повторете, моля… само по-бавничко.
Обясних му какво би трябвало да представлява телепатията. Мисля, че не се справих особено добре — слабо познавам тая тема.
— Горе-долу — потвърди Песа. — Но не е точно това.
Задоволих се с отговора. Чакаше ни по-важна работа.
— Ти се мотаеше около жилището ми — казах аз. — Видях те вчера.
— Много ясно — отвърна Песа. — Вие бяхте… как да се изразя по-точно… вие бяхте сборната точка.
— Сборната точка — смаяно повторих аз. Вече от доста време подозирах нещо подобно. Просто бях хлътнал в центъра на събитията. С някои хора е така. Сред пет хиляди декара гора мълнията улучва точно дървото, под което стоят.
— Те знаят — каза Песа. — Аз също, ясна работа. А вие не подозирахте, така ли да ви разбирам?
— Адски си прав, мой човек.
Стигнах до края на Тимбър лейн, излязох на магистралата и подкарах към града.
— Ти не отговори на въпроса какво представляват тия твари — напомних аз. — Как ги наричате. А всъщност май и на доста други въпроси пропусна да отговориш.
— Не ми оставяте време — каза Песа. — Питате прекалено бързо. А и мислилката ви е една такава особена… Все подскача насам-натам.