Новините току-що бяха започнали. В рекламната пауза безпределно щастлив глас ни запозна с достойнствата на някакъв вълшебен прах за пране.
После гласът на говорителя обяви:
— Преди около час неидентифициран мъж е бил убит при експлозия на паркинга зад жилищен блок на улица „Уелингтън армс“. Предполага се, че жертвата е Паркър Грейвс, научен коментатор от вестник „Ивнинг хералд“. Полицията смята, че заложена в колата му бомба е избухнала при включването на двигателя. В момента експертите се опитват да установят със сигурност самоличността на загиналия.
И говорителят се прехвърли на някаква друга новина.
Няколко секунди седях като зашеметен, после посегнах и изключих радиото.
— Какво се е случило, скъпи приятелю?
— Онзи човек, който загинал при експлозия. Това съм аз.
— Колко странно — учуди се Песа.
19.
В лабораторията на третия етаж светеше и аз разбрах, че Стърлинг работи. Заблъсках по масивната врата на сградата, докато накрая от коридора долетяха тежките стъпки на възмутения портиер. Той ми направи знак да се омитам, но аз продължих да чукам. Най-сетне портиерът отвори. Казах му кой съм и той неохотно ме пусна да вляза. Песа се вмъкна покрай мен.
— Кучето оставете навън — нареди гневният портиер. — Тук е забранено за кучета.
— Това не е никакво куче — възразих аз.
— Какво е тогава?
— Лабораторен екземпляр.
Това изявление явно блокира аналитичните му способности и ние успешно се запътихме по стълбата. Чух зад гърба си как портиерът с ядно мърморене се отдалечава по коридора.
Стърлинг се бе привел над лабораторната маса и пишеше нещо в бележника си. Беше с невероятно мръсна бяла престилка.
Когато влязохме, той надигна глава и кимна дружелюбно. Явно не знаеше колко е часът. Личеше си от пръв поглед. Изобщо не се изненада от пристигането ни по малките часове.
— За пушката ли идваш? — запита той.
— Нося ти нещо — казах аз и размахах торбата.
— Ще трябва да изведеш кучето — рече Стърлинг. — Тук е забранено за кучета.
— Това не е никакво куче — възразих аз. — Не знам как се нарича и откъде идва, но е пришълец.
Стърлинг заинтригувано се завъртя към нас. Присви очи и се вгледа в Песа.
— Пришълец — повтори той без особена изненада. — Искаш да кажеш, че идва от звездите?
— Точно това иска да каже — потвърди Песа.
Стърлинг озадачено повдигна вежда. Не каза нито дума. Имах чувството, че чувам как колелцата прещракват в мозъка му.
— Все някога трябваше да се случи — каза той най-сетне с важен глас, като че излагаше решаващ аргумент в някакъв научен спор. — Разбира се, никой не можеше да предвиди как точно ще стане.
— Значи не си изненадан? — запитах аз.
— О, разбира се, че съм изненадан. Но не толкова от самия факт, колкото от вида на нашия посетител.
— Радвам се да ви видя — обади се Песа. — Доколкото разбрах, вие сте биолог и вашето занимание представлява изключителен интерес за мен.
— Но истинската цел на нашето посещение е тази торба — добавих аз.
— Торба ли? А, да, ти май носеше някаква торба.
Вдигнах торбата пред очите му.
— Това тук също са пришълци.
Положението започваше да става адски нелепо.
Стърлинг примига насреща ми.
Набързо и с доста запъване му разказах какво представляват според мен черните топки. Не знам защо ме обземаше чувството, че е ужасно важно час по-скоро да изложа всичко. Сякаш почти не ми оставаше време да го сторя. И навярно бе точно така.
Стърлинг се изчерви от вълнение и в очите му запламтя огънят на зловеща възбуда.
— Точно за това ти говорех тази сутрин — възкликна той.
Изсумтях въпросително, защото не си спомнях подобно нещо.
— Организъм, който не зависи от околната среда — поясни той. — Същество, което може да живее навсякъде, да се превръща в каквото и да било. Идеално приспособима форма на живот. Способна да се пригоди към всякакви условия…
— Но ти говореше за съвсем друго — възразих аз, припомняйки си част от сутрешната беседа.
— Е, може и да е било малко по-различно — съгласи се той. — Може да съм имал нещо друго предвид. Но резултатът е точно такъв.
Стърлинг се върна към масата, дръпна едно чекмедже и затършува из него, разхвърляйки разни дреболии. Накрая извади каквото търсеше — прозрачен найлонов чувал.
— Дай да ги пъхнем тук — каза той. — После ще ги огледаме по-внимателно.
Той тръсна чувала и го разтвори широко. С помощта на Песа аз преобърнах импровизираната торба и изтръсках черните топки в новия им затвор. Няколко ситни късчета се изръсиха на пода. Без да губят време за свиване на топка, те бързо пролазиха към мивката, изкатериха се по железните крака и хлътнаха надолу.