— Не ставайте смешен — заяви Атууд. — На много места се води един или друг вид търговия и съществуват средства за обмяна. Но това не са парите такива, каквито ги познавате тук. За вас парите далеч надхвърлят метала или хартията, от която са изработени, надхвърлят и колоните от цифри в счетоводните книги. Доколкото ми е известно, тук, на Земята, вие сте вложили в парите дълбок символизъм, какъвто няма нито едно средство за обмяна в цялата вселена. Превърнали сте ги в сила и достойнство, а липсата им е станала нещо позорно и едва ли не престъпно. С тях измервате хората, успеха, дори сте готови да ги боготворите.
Ако го бях оставил, навярно щеше да продължи до безкрай. Личеше, че е готов да изнесе цяла проповед. Но не го оставих.
— Погледнете откъм практичната страна на въпроса. Далеч преди да сте привършили с операцията, ще трябва да заплатите много повече, отколкото струва Земята. Ще изхвърляте хората от работа, ще ги оставяте без подслон и все някой ще трябва поне малко да се погрижи за тях. Всички земни правителства ще организират мащабни програми за подпомагане на безработните и средствата за тия програми ще се осигуряват от повишените данъци. А имайте предвид, че данъците ще зависят от имота, който сте закупили. Вие изхвърляте хората от работа, оставяте ги без покрив — добре, значи ще плащате данъци, за да осигурите тяхното съществуване.
— Виждам — подигравателно каза Атууд, — че сърцето ви се къса за нашата печална участ. Всичко това е много човечно и аз ви благодаря за добрината. Но не се тревожете. Ще плащаме данъците. Ще ги плащаме с най-голямо удоволствие.
— Ако свалите правителствата, няма да има данъци. Не сте ли се замисляли по въпроса?
— В никакъв случай — енергично възрази Атууд. — И през ум не ни минава да го сторим. Това би било незаконно. А ние не нарушаваме закона, приятелю.
Само че това нямаше да ни помогне. Вече нищо не можеше да ни помогне.
Защото пришълците щяха да контролират земите, природните ресурси и всичко изградено от хората, но нямаше да използват своята собственост. Нямаше да орат и да сеят. Машините във фабриките щяха да спрат. Мините нямаше вече да дават руда. От горите нямаше да идва нито грам дървесина.
Хората щяха да бъдат лишени не само от своята собственост, но и от вековното си наследство. Заедно със земите, къщите, фабриките, магазините и стоките щяха да си отидат надеждите, копнежите и онзи извечен стремеж, онази вяра, която бе създала човечеството. Не беше толкова важно каква част от цялата земна собственост ще завладеят пришълците. Можеха и да не купуват всичко. Стигаше само да спрат колелото на промишлеността, да затлачат потока на търговията, да съсипят дейността на финансовата система. Стореха ли това, щеше да дойде краят на трудовата дейност, на кредита и на бизнеса. А човешките мечти щяха да загинат.
Нямаше значение дали пришълците ще изкупят всички жилища. Когато съсипеха останалото, четирите стени, наречени от човека дом, щяха просто да се превърнат в място за умиране. Изкупуването на жилища или беше чисто терористична кампания, или — което ми се струваше по-вероятно — доказваше, че дори и сега пришълците не разбират колко малко им трябва всъщност, за да нанесат смъртоносния удар.
Разбира се, щеше да има програми за подпомагане на безработните, правителствата щяха да им осигуряват хляб, а по възможност и подслон. Пари нямаше да липсват, защото извънземната орда щеше да си плаща данъците с най-голямо удоволствие. Но в подобно положение парите щяха да станат най-евтиното и най-безполезното нещо. Колко струва един картоф или погача хляб, когато картофите са на привършване и няма брашно за месене?
Щом положението се изяснеше, щеше да има съпротива. В битката щяха да се включат не само отделни хора, но и цели правителства. Ала дотогава пришълците несъмнено щяха да са организирали своята отбрана — и то със средства, каквито не бихме могли и да си представим. Може би щяха да приложат тактиката на изгорената земя — да унищожат в пламъци фабриките, жилищата и всичко останало, та Човекът да бъде лишен от онова, с което си е осигурявал средства за препитание и живот. Тогава бихме могли да се сражаваме единствено за земята, ала голата земя нямаше да ни даде нищо.
Знаех, че ако незабавно бъде предприето нещо, има надежда да победим пришълците дори и в сегашното отчаяно положение. Но за спешна акция се изискваше едно условие: готовност на хората да повярват в бедствието. А никой нямаше да повярва. С болка в сърцето разбирах, че възприемането на грубата, жестока действителност нямаше да дойде преди светът да се сгромоляса в хаоса — а тогава щеше да бъде твърде късно.