— Добър ден, мистър Грейвс — поздрави тя. — Радвам се, че дойдохте.
— Атууд ми каза…
— За съжаление мистър Атууд вече не е с нас.
— А вие, разбира се, заемате неговото място.
Да, усещах около нея познатия леден хлад и дъха на теменужки. Изглеждаше като нещо средно между руса богиня и опитна секретарка. А освен това беше същество от друга планета и малка кукличка, която бях държал в ръка.
— Изненадан ли сте, мистър Грейвс?
— Не — казах аз. — В момента не. Преди навярно бих се учудил. Но вече не.
— Идвате да разговаряте с мистър Атууд. Надявахме се да дойдете. Трябват ни хора като вас.
— Дрън-дрън — казах аз. — Много съм ви притрябвал.
— Защо не седнете, мистър Грейвс? И моля ви, оставете неуместните шеги.
Седнах на стола срещу бюрото и запитах:
— Какво очаквате от мен? Да си изпусна нервите и да се разридая?
— Не очакваме нищо подобно — отвърна тя. — Дръжте се съвършено нормално. Нека да поговорим като хора.
— Макар че случаят не е такъв, нали?
— Да, мистър Грейвс, случаят не е такъв.
Седях, гледах я и се чувствах адски притеснен. По лицето й нямаше и следа от вълнение — то беше просто красиво и безизразно като картинка.
— Ако бяхте малко по-друг мъж — каза тя, — бих се опитала да ви убедя, че притежавам доста човешки качества. Но с вас навярно номерът няма да мине.
Поклатих глава.
— И аз съжалявам за това. Повярвайте, наистина съжалявам. Много бих желал да повярвам, че сте човешко същество.
— Мистър Грейвс, ако бях истинска жена, бих приела думите ви за най-големия комплимент, който съм получавала.
— А след като не сте?
— Все пак го приемам за комплимент.
Изгледах я втренчено. Изненадваха ме не толкова самите думи, колкото начинът, по който ги бе изрекла.
— Може би все пак във вас има и нещо човешко — подхвърлих аз.
— Не — каза тя. — Дайте да не се самозалъгваме. По принцип би трябвало да ме ненавиждате и сигурно чувствата ви са точно такива. Но може би не съвсем. А аз би трябвало да изпитвам към вас само дълбоко презрение, но признавам, че не е съвсем така. Смятам, че въпреки всичко трябва да поговорим, да потърсим разумната гледна точка, доколкото е възможно.
— Защо държите да разговаряте точно с мен? Има толкова други хора…
— Но вие знаете за нас, мистър Грейвс — изтъкна тя. — Като вас са малцина. Бихте се учудили, ако узнаете колко малко хора са разбрали за нас.
— И трябва да си затварям устата.
— Недейте така, мистър Грейвс. Вие сте разумен човек. Колко души се вслушаха в думите ви досега?
— Всичко на всичко един.
— Сигурно става дума за вашата приятелка. Вие я обичате и тя ви обича.
Кимнах.
— Виждате ли? — възкликна блондинката. — Само един човек е повярвал на думите ви и то под влияние на чувствата.
— Да, и така може да се каже — признах аз. Чувствах се като последен глупак.
— Тъй че дайте да бъдем деловити — каза тя. — Приемете, че ви даваме възможност да сключите най-изгодната сделка през живота си. Не бихме ви потърсили, ако не знаехте за нас, но при сегашното положение няма какво да губим.
— Сделка ли? — тъпо повторих аз.
— Сделка, разбира се. Вие сте изтеглил… как беше изразът? Печеливша карта, нали?
— Но при подобна сделка би трябвало…
— Слушайте, мистър Грейвс. Не си правете илюзии. Подозирам, че имате някакви надежди, но трябва да се отървете от тях. Вече нищо не може да ни спре. Просто операцията е в прекалено напреднал стадий. Навярно е имало момент, в който бихте могъл да ни попречите. Но този момент е отминал отдавна. Повярвайте, мистър Грейвс, вече е твърде късно.
— В такъв случай защо си губите времето за преговори с мен?
— Защото ще ни бъдете полезен — обясни тя. — Можете да ни направите някои услуги. Щом разберат какво става, хората ще се разсърдят. Нали така, мистър Грейвс?
— Сестро — казах аз, — нямаш представа колко си права.
— Сам разбирате, че ние не искаме неприятности. Или поне ще гледаме да ги ограничим до предел. Смятаме, че сме стъпили на стабилна основа в морално и юридическо отношение, защото спазвахме всички изисквания на вашето общество. Не сме нарушили нито едно от правилата и не бихме желали да прибягваме към насилствено умиротворяване. Сигурна съм, че и хората не биха желали, защото тази програма може да стане много, много мъчителна, уверявам ви. Искаме да приключим този проект и да преминем към други задачи. Доколкото зависи от нас, искаме да го приключим гладко и безболезнено. А вие можете да ни помогнете в това отношение.