— И защо да ви помагам?
— Мистър Грейвс — натърти блондинката, — вие ще окажете услуга не само на нас, но и на цялото човечество. Всичко, което сторите за гладкия ход на събитията, ще бъде полезно и за вашите събратя. Защото каквото и да правят, крайната им участ ще бъде една и съща. Няма смисъл да се подлагат на излишни мъчителни преживявания, за да стигнат до тази участ. Помислете си: вие сте специалист по общественото осведомяване…
— Чак пък специалист… — промърморих аз.
— Все пак познавате основните похвати. Умеете да пишете убедително…
— Има и по-убедителни от мен.
— Само че вие сте ни под ръка, мистър Грейвс.
Тонът й никак не ми се хареса.
— Всъщност — казах аз — искате да убедя хората, че трябва да си траят. Да им пея приспивни песнички.
— И освен това ще разчитаме на вашите съвети как да постъпим в различни ситуации. По вашему това се нарича консултантска позиция.
— Но вие и без мен знаете какво да правите.
— Мистър Грейвс, вие навярно смятате, че сме усвоили изцяло човешкия мироглед. Че можем да мислим и да постъпваме като хора. Но случаят просто не е такъв. Да, ние познаваме онова, което наричате бизнес. Сигурно ще се съгласите, че го познаваме доста добре. Отлично сме осведомени за вашите закони. Но не разполагахме с време, за да изучим редица области. Познаваме човешкия характер само донякъде — по-точно доколкото е свързан с реакциите в деловите среди. Но иначе знанията ни за него са съвсем оскъдни. Нямаме много ясна представа как ще реагират хората, когато узнаят истината.
— Май почва да ви гони шубето, а? — запитах аз.
— Не, не става дума за така нареченото шубе. При необходимост сме готови да действаме безмилостно. Но това ще отнеме време. А ние не искаме да си губим времето.
— Добре. Да речем, че почна да пиша за вас. И какво? Кой ще ме печата? Как ще доставите написаното до хората?
— От вас се иска да го напишете — заяви русият айсберг. — Останалото е наша работа. Ние ще го доставим до хората. Ще осигурим разпределението. Не се безпокойте.
Обзе ме страх. Може би имаше и малко гняв. Но основното чувство беше именно страх. Едва в този миг осъзнавах наистина срещу каква безмилостна сила сме изправени. Тия пришълци не бяха нито отмъстителни, нито злобни. Дори не можех да ги нарека врагове в истинския смисъл на думата. Те просто не даваха пукната пара за нас. В техните очи Земята представляваше само някакъв си недвижим имот, а хората изобщо не ги интересуваха.
— Вие искате да стана предател на своя род — казах аз.
Още преди да довърша, осъзнах, че думата „предател“ е съвършено безсмислена за тях. Навярно можеха да я разберат в рамките на определен текст, но не намираха в нея и капчица смисъл. Защото етиката на тия твари нямаше нищо общо с човешката; вместо морал те притежаваха нещо съвсем друго — точно толкова неразбираемо за нас, колкото и нашият морал за тях.
— Нека да разсъждаваме трезво и практично — каза блондинката. — Ние ви предлагаме избор. Или оставате с човечеството и споделяте неговата съдба, или се съюзявате с нас и си осигурявате далеч по-приятна участ. Ако откажете, няма да ни навредите кой знае колко. Ако приемете, ще помогнете на себе си, а може би донякъде и на своите събратя. От цялата работа само печелите, а човечеството, повярвайте ми, вече няма какво да губи.
— Откъде знаете, че няма да наруша сделката?
— Сделката си е сделка — високомерно отвърна тя.
— И плащате щедро, предполагам?
— Много щедро — потвърди блондинката.
Изневиделица по пода се търкулна една от черните топки. На около метър от стола ми тя закова на място.
Жената се изправи и заобиколи бюрото. Застана край ъгъла му и се втренчи в топката.
По топката пробягаха ивици — безброй тънки, фини ивици като дифракционна решетка. После тя започна да се разделя по тия черти. Бавно позеленя, нацепи се и вместо топка за боулинг на пода остана да лежи купчинка банкноти.
Мълчах. Нямах сили да изрека каквото и да било.
Блондинката се наведе, вдигна една банкнота и ми я подаде.
Огледах банкнотата. Жената търпеливо чакаше. Продължавах да се взирам.
— Е, мистър Грейвс? — запита тя.
— Прилича на пари — признах аз.
— Наистина са пари. Откъде мислите, че си набавихме средства за операцията?
— И твърдите, че сте спазвали правилата! — възкликнах аз.
— Не ви разбирам.
— Нарушили сте едно правило. Най-важното от всички. Парите са мярка за онова, което върши човек — за пътя, който е построил, за картината, която е нарисувал, за часовете, които е отработил.
— Това са пари — безразлично каза блондинката. — Друго не се изисква.