— Всичко започна от скунсовете — развълнувано продължаваше коментаторът. — Тази вечер някой е пуснал голям брой скунсове на най-оживеното кръстовище в градския център. Излишно е да ви описвам какво представлява това място в момента, когато едни тълпи напускат киносалоните, а други се отправят към нощните заведения. Според полицейските сведения скунсовете са били пуснати от камионетката на някакъв стар чудак с бяла брада. Но преди служителите на реда да заловят нарушителя, наоколо започнаха да се появяват загадъчните пришълци. Все още никой не може да каже дали има някаква връзка между скунсовете и тия твари. Отначало бяха само няколко, но броят им непрекъснато се увеличава. Потоци от тях прииждат към кръстовището от всички страни. Това са черни кълба с формата и размерите на топки за боулинг. В момента те вече изпълват не само пресечката, но и всички околни улици… При излизането си от камионетката скунсовете бяха изтощени и стреснати, тъй че реагираха доста енергично на опитите да бъдат заловени. Това доведе до спешна евакуация на кръстовището. Всички присъстващи се оттеглиха с цялата бързина, на която бяха способни. Уличното движение бе блокирано в радиус от неколкостотин метра и навсякъде се виждаха само бягащи хора. Точно в този момент пристигнаха първите черни топки. Очевидци разказват, че те се премятали, подскачали високо във въздуха и преследвали скунсовете. Това довело до нова реакция на зверчетата. По това време атмосферата в околностите на кръстовището вече бе малко трудна за дишане. Шофьорите масово изоставяха колите и бягаха от задръстените улици. А черните топки продължаваха да прииждат… Те вече не се премятат, защото няма свободно място. Затрупали са кръстовището с огромна, тръпнеща, гъмжаща маса, която прелива по околните улици и обгражда изоставените автомобили. Екипът ни се намира на покрива на сградата „Маккандълс“ и гледката оттук е поразителна, ужасяваща. Повтарям, никой не знае какво представляват тия твари, откъде и защо са дошли…
— Това е бил Чудака — безсилно избъбри Хигинс. — Той е пуснал скунсовете. И както чувам, май е успял да се измъкне.
Джой ме погледна.
— Това ли искаше? Тая суматоха?
Кимнах.
— Сега вече знаят. Всички знаят. И ще ни изслушат.
— Ама какво става? — провикна се Хигинс. — Няма ли кой да ми обясни? Пак ли е някаква радиопиеса като оная на Орсън Уелс…
— Качвай се в колата — заповяда ми Джой. — Трябва да те откараме при лекар.
— Слушайте, мистър — жално рече Хигинс. — Не знаех в какво се забърквам. Тя ме помоли да я придружа. Зарязах таксито и тръгнах с нея. Разправяше, че трябвало незабавно да намерим Чудака. Било въпрос на живот и смърт.
— Спокойно, Лари — казах аз. — Наистина беше въпрос на живот и смърт. Никой няма да те упрекне.
— Ама тя подпали оная къща…
— Глупаво постъпих — призна Джой. — Просто ударих без да мисля. А всъщност беше съвсем излишно. Но исках да ги засегна някак и друго не ми идваше на ум. Когато позвъниха и казаха, че си мъртъв…
— Докарали сме ги до паника — казах аз. — Иначе в никакъв случай нямаше да ти позвънят. Сигурно са си мислили, че подготвяме някаква невъобразима акция. Затова искаха да ме убият; затова се опитаха да те изплашат.
— Полицията ви моли да не пътувате към центъра — крещеше гласът на коментатора. — Улиците са претъпкани с изоставени коли и идването ви само ще усложни положението. Останете си у дома, запазете спокойствие…
Те допуснаха грешка, помислих аз. Ако не бяха позвънили на Джой, вероятно всичко щеше да им се размине. Разбира се, аз бях останал жив, но за броени часове можеха да ме открият и да повторят атентата — този път чисто, без пропуски. Но те се поддадоха на паниката, допуснаха една-единствена грешка и загубиха играта.
По пътя тромаво тичаше масивна сянка. Дружелюбна, радостна сянка, която подскачаше весело на всяка крачка. Беше едра, рошава и от предния й край висеше дълъг, потрепващ език.
Сянката спря пред нас, седна на прашния път и възторжено размаха опашка.
— Приятелю, ти успя — заяви Песа. — Изкара ги от свърталищата им. Показа ги пред света. Накара ги да смъкнат маската. Сега хората знаят…
— Какво правиш тук? — възкликнах аз. — Нали беше във Вашингтон!
— Има безброй начини на пътуване — обясни Песа — и някои са по-бързи от вашите самолети. А телефоните ви не са най-добрият начин да откриеш приятеля.
Правилно, помислих аз. Нали до миналата сутрин Песа беше с нас, а след изгрев слънце изведнъж се озова във Вашингтон.