Стария се зададе откъм градския отдел и ми протегна ръка. Стиснах я и той се вкопчи в мен като с клещи.
— Добра работа, Паркър. Моите уважения.
— Благодаря, шефе — отвърнах аз и изведнъж си спомних, че не съм му казал нищо от онова, което бях подготвил. Странно, сега бях доволен, че съм премълчал.
— Имам отворено шише в кабинета.
Поклатих глава.
Той ме тупна по гърба и най-сетне пусна ръката ми.
Минах между бюрата и спрях до Джой.
— Хайде, хубавице. Остана една недовършена работа.
Тя се изправи и ме погледна въпросително.
— Имам намерение още тази вечер да ти пусна една ръка — заявих аз.
Очаквах да се разсърди, но грешах.
Тя разпери ръце и се хвърли на шията ми пред очите на цялата редакция.
И милион години да живея, пак няма да ги разбера тия жени.