IV
Наближаваше Великден, а Джими Лангтън винаги закриваше театъра за Страстната седмица. Джулия не знаеше къде да се дене, не си струваше да замине за Джърси за толкова кратко време. Една сутрин неочаквано получи писмо от мисис Гослин, майката на Майкъл, в което тя пишеше, че Джулия би доставила огромно удоволствие на нея и на полковника, ако отиде за една седмица при тях в Челтнам заедно с Майкъл. Когато му показа писмото, Майкъл засия от радост.
— Аз я помолих да те покани. Мислех, че така ще бъде по-прилично, отколкото ако просто те взема със себе си.
— Колко си сладък! Разбира се, ще ми е много приятно да дойда.
Сърцето на Джулия тръпнеше от щастие. Възможността да прекара цяла седмица с Майкъл беше възхитителна. Това така му подхождаше — да й се притече на помощ, когато разбере, че тя не знае какво да предприеме. Но Джулия видя, че той се безпокои от нещо.
— Какво има?
Майкъл смутено се засмя.
— Виждаш ли, скъпа, баща ми е малко старомоден, има неща, които му е трудно да разбере. Не искам от теб да лъжеш, но се боя, че ще му се стори странно, че баща ти е бил ветеринарен лекар. Когато в писмото си го попитах дали мога да те взема със себе си, аз казах, че е бил лекар.
— О, но това няма значение!
Джулия веднага разбра, че полковникът не е чак толкова страшен, колкото бе очаквала. Той беше слаб, невисок на ръст, със сбръчкано лице и с късо подстригани сиви коси. В чертите му личеше остаряло благородство. Напомняше профил, изсечен върху някоя стара монета, която твърде дълго е била в обращение. Държеше се любезно, но сдържано. Не бе нито раздразнителен, нито деспотичен, от което Джулия се бе бояла, познавайки полковници единствено от сцената. Тя не беше в състояние да си представи как е възможно да се издават заповеди с този учтив, твърде хладен глас. Всъщност полковник Гоелин бе излязъл в оставка с почетно звание след съвършено посредствена служба и вече много години намираше удоволствие в това да се занимава с градината си и да играе бридж в клуба. Четеше „Таймс“, в неделя ходеше на църква и придружаваше жена си на гости. Мисис Гослин беше висока и пълна възрастна жена, много по-висока от съпруга си, и като че ли непрекъснато се стараеше да изглежда по-ниска. Лицето й все още пазеше следите на предишна привлекателност и човек си казваше, че на младини трябва да е била истинска красавица. Носеше косата си на прав път, прибрана на тила в кок. Класическите й черти и ръстът й на пръв поглед я правеха внушителна, но Джулия скоро разбра, че всъщност е твърде стеснителна. Движенията й бяха неловки и сковани, обличаше се безвкусно, със старомодна натруфеност, която съвсем не й отиваше. Джулия, която не се смущаваше при никакви обстоятелства, намери объркаността на възрастната вече жена трогателна. Мисис Гослин никога не бе говорила с актриса и не знаеше как да се държи в това трудно положение. Къщата в никакъв случай не беше великолепна — неголям измазан отвън дом сред двор, ограден с жив плет от лаврови храсти. Тъй като семейство Гослин бяха прекарали няколко години в Индия, край стените можеха да се видят големи медни подноси и вази, покривки с индийска бродерия и индийски масички с дърворезба. Те всички бяха евтини, в Индия се продаваха по пазарите и човек можеше само да се удивлява, че някой е сметнал за нужно да домъкне всичко това у дома си в Англия.
Джулия не бе никак глупава. Не й бе нужно много време, за да разбере, че полковникът, при цялата си сдържаност, и мисис Гослин, при цялата си стеснителност, критично я наблюдават и оценяват. Мярна й се мисълта, че Майкъл я е довел при родителите си, за да я огледат. Но защо? Отговорът можеше да бъде само един и когато й мина през ума, сърцето й подскочи. Тя виждаше, че Майкъл беше доволен, че е направила добро впечатление. Джулия интуитивно разбра, че трябва да скрие актрисата в себе си и без никакво усилие, без никакво съзнателно намерение, просто защото чувстваше, че това ще се понрави, започна да играе ролята на простодушна, скромна и чистосърдечна девойка, която цял живот спокойно е живяла на село. Тя се разхождаше в градината с полковника и със затаен дъх го слушаше да й говори за грах и аспержи, помагаше на мисис Гослин да полива цветята и бършеше праха от безбройните украшенийца, с които гостната беше претъпкана. Джулия й говореше за Майкъл. Разказваше колко талантливо играе, колко е известен и хвалеше красотата му. Виждаше, че мисис Гослин много се гордее с него, а вътрешният й глас й подсказа, че на майката би се поправило, ако Джулия я накара да разбере по най-деликатен начин, като че ли е искала да го запази в тайна, но се е изтървала ей така, случайно, че е влюбена до уши в него.