През това време Джулия изигра редица големи роли и бе призната за най-добрата от по-младите актриси. По време на войната театърът процъфтяваше и Джулия спечели от това, че участваше в пиеси, които дълго не слизаха от сцената. Заплатите се повишиха и с помощта на разумните съвети, които Майкъл й даваше, тя успяваше да измъкне от театралните менажери по осемдесет лири на седмица въпреки тяхното нежелание. Майкъл се завърна в отпуск и Джулия беше безумно щастлива. При все че ако беше пасъл овце в Нова Зеландия, не би бил в по-голяма безопасност, Джулия се държеше така, като че ли кратките мигове, които Майкъл прекарваше с нея, са последните дни, в която му е съдено да се наслаждава на този свят. Тя гледаше на него, като че ли току-що се е спасил от кошмара на окопите, и бе нежна, грижлива и невзискателна.
Точно преди края на войната Джулия го разлюби.
В това време беше бременна. Майкъл смяташе, че е неразумно да имат дете тъкмо сега, но Джулия наближаваше тридесетте и реши, че ако въобще искат да имат деца, не бива да отлагат повече. Положението й в театъра бе толкова стабилно, че можеше да си позволи да изчезне от сцената за няколко месеца, а можеха да убият Майкъл всеки миг — разбира се, той твърдеше, че нищо не го застрашава, но просто я успокояваше, дори и генералите, и тях ги убиваха, — единствено заради детето му можеше да продължи да живее. Очакваха бебето в края на годината. Джулия жадуваше за Майкъл както никога. Тя се чувстваше прекрасно, но малко объркана и безпомощна, страшно тъгуваше за прегръдката му, ужасно се нуждаеше от неговата защита и покровителство. Майкъл пристигна. Бе удивително красив в добре скроената униформа с нашивки на щабен офицер и корона на пагоните си. Беше загорял и в резултат на лишенията, изпитвани в Генералния щаб, бе понапълнял. Късо подстриган, безгрижен и стегнат, той изглеждаше военен до мозъка на костите си. Настроението му бе великолепно не само защото се бе завърнал у дома за няколко дни, а защото краят на войната вече се виждаше. Майкъл имаше намерение да се уволни от армията колкото е възможно по-скоро. Какъв е смисълът, че има връзки, ако не ги използва добре? Толкова много млади актьори бяха напуснали сцената — кой от патриотизъм, кой затова, че останалите в родината патриоти бяха направили живота им непоносим, кой поради военната мобилизация, — че главните роли бяха попаднали в ръцете на хора или негодни за военна служба, или уволнени от армията след тежка контузия. Обстановката беше рядко благоприятна, а Майкъл разбираше, че ако не губи време, ще може да си избере роли каквито пожелае. А когато напомни на публиката за себе си, двамата биха могли да си потърсят театър и с името, което Джулия си беше спечелила, да си създадат собствена трупа без никакъв риск.
Те говориха за това до късно през нощта, а след това си легнаха. Тя страстно се притисна до него, той я прегърна. След тримесечно въздържание Майкъл беше настроен на любовна вълна.
— Ти си моята най-прекрасна женичка — прошепна той.
Притисна устни до нейните. И изведнъж Джулия почувства странно отвращение. Едва се въздържа да не го отблъсне. По-рано й се струваше, че тялото му, неговото прекрасно младо тяло, ухае на цветя и мед, тя сладостно вдишваше този аромат и това усещане бе едно от нещата, които я приковаваха към Майкъл, но сега по някакъв тайнствен начин Майкъл бе загубил очарованието си. Джулия съзна, че той няма вече аромата на младостта и е станал просто мъж. Леко й прилоша. Не можеше да отвърне на неговата страст и копнееше Майкъл да удовлетвори желанието си колкото е възможно по-бързо, да се обърне на другата страна и да заспи. Джулия дълго не можа да затвори очи. Беше ужасена. Сърцето й прималя, тя разбра, че се лишава от нещо много скъпо, беше й жал за самата нея, беше готова да заплаче, но в същото време тържествуваше. Струваше й се, че му отмъщава за всички предишни и толкова горчиви мъки; беше се освободила от оковите, които я привързваха към Майкъл, и ликуваше. Сега беше на равна нога с него. Джулия изтегна крака и въздъхна с облекчение: „Господи, колко е прекрасно да бъдеш господарка на самата себе си.“
Те закусиха в спалнята, Джулия в леглото, а Майкъл на малка масичка до нея. Докато той четеше вестника, тя се вглеждаше в него. Нима някакви си три месеца са могли така да го променят? А може би през всичките тези години тя бе гледала на Майкъл с очите, с които го бе видяла най-напред, когато бе излязъл на сцената в Мидълпул с цялото великолепие на младостта и красотата си и я бе поразил с любов като със смъртоносна болест? Той все още беше удивително красив. В края на краищата бе само на тридесет и шест години, но младостта му беше отминала. С късо подстриганата си коса, обветрена кожа, малки бръчици, които бяха започнали да набраздяват гладкото му чело и да се появяват в края на очите му, той се бе безвъзвратно превърнал в мъж. Беше изгубил своята хлапашка грация, жестовете му бяха станали еднообразни. Поотделно тези неща бяха дреболии, но взети заедно изменяха абсолютно всичко в нейния остър и преценяващ поглед. Майкъл беше остарял.