Мисис Дьо Вриз беше вдовица. Тази ниска, пълна, малко мъжка жена с красив еврейски нос, красиви еврейски очи, неудържима енергия, експедитивна и в същото време неуверена в себе си, обожаваше театъра. Когато Джулия и Майкъл решиха да опитат късмета си в Лондон, Джими Лангтън, при когото тя идваше в трудни моменти, тогава, когато театърът беше пред закриване, им даде препоръчително писмо до нея с молба да им помогне с каквото може. Мисис Дьо Вриз беше гледала Джулия в Мидълпул. Тя устрои няколко вечери, за да запознае младите актьори с театралните менажери, и ги покани в своя великолепен дом близо до Гилфърд, където двамата се наслаждаваха на такъв разкош, какъвто дори не бяха сънували. Майкъл никак не й хареса. Джулия се възхищаваше на цветята, които Доли дьо Вриз изпращаше в апартамента й и в гримьорната й, беше във възторг от нейните подаръци: чантички, несесери, огърлици от полускъпоценни камъни, брошки, но не показваше, че се досеща на какво се дължи щедростта на Доли, и я приемаше изключително като израз на нейното възхищение от таланта й. Когато Майкъл замина на война, Доли настояваше Джулия да се премести при нея, в дома й на Монтегю Скуеър, но Джулия с огромна благодарност отказа, при това в такава тактична форма, че като въздъхна и пророни сълза, Доли започна да й се възхищава още повече. Когато се роди Роджър, Джулия я покани да му стане кръстница.
От известно време Майкъл си мислеше дали да не се обърне към Доли за парите, от които имаха нужда. Но бе достатъчно проницателен и разбираше, че дори да направеше нещо за Джулия, Доли никога нямаше да си мръдне пръста за него. А Джулия отказа да прибегне до помощта й.
— И без това е била толкова добра към нас, че наистина не бих могла да й поискам нищо повече, а ако откаже, ще ни стане много неприятно.
— Играта си струва тази жертва, а пък тя дори и да загуби нещо в нея, няма да го почувства. Сигурен съм, че ако пожелаеш, би могла да я предумаш.
Джулия не се съмняваше ни най-малко в това. Майкъл бе толкова наивен в някои неща: тя не сметна за нужно да му обяснява очевидни факти.
Но Майкъл не беше от онези, които лесно се отказват от плановете си. Двамата с Джулия заминаваха да прекарат уикенда в Гилфърд у Доли. Тръгнаха веднага след представлението в събота вечер с новата кола, която Джулия му бе подарила за рождения ден. Беше прекрасна топла вечер. Майкъл съвсем скоро беше закупил правото пръв да постави три пиеси, които и двамата харесваха, и бе чул за някаква театрална сграда, която би могла да се наеме при приемливи условия. Всичко беше вече готово да започнат, но не им достигаше едно — пари. Той предумваше Джулия да се възползва от предстоящото посещение.
— Ако толкова искаш, помоли я сам — нетърпеливо каза Джулия. — Казвам ти, че аз няма да я моля.
— На мен тя няма да даде. А ти можеш да я въртиш на малкия си пръст.
— И двамата знаем при какви условия се финансират пиеси. Човек или иска да спечели слава, или пък е влюбен в някого. Мнозина бъбрят за изкуство, но рядко ще видиш някой да плати за него в брой, ако не се надява да извлече полза за себе си.
— Какво пък, ще предоставим цялата слава на Доли.
— Тя иска съвсем друго нещо.
— Какво имаш предвид?
— А ти не се ли досещаш?
Чак сега в главата на Майкъл нещо просветна и от изненада той намали скоростта. Нима Джулия бе права? Винаги е смятал, че не се харесва на Доли, но да предположи, че е влюбена в него — това дори не му е минавало през ум. Разбира се, Джулия е проницателна жена, нищо не ще пропусне, но е толкова ревнива, милата, винаги й се струва, че жените му се увесват на шията. Наистина за Коледа Доли му бе подарила копчета за ръкавели, но той си мислеше, че просто не иска да го обиди — та нали бе дала на Джулия брошка, която струваше не по-малко от двеста лири? Вероятно е направила това за заблуда. Е, добре, но той можеше да сложи ръка на сърцето си и чистосърдечно да каже, че никога не й е давал някакви надежди. Джулия се изкиска.
— Не, мили, тя е влюбена, но не в теб.
Майкъл се смути. Но по какъв начин Джулия винаги успяваше да отгатне за какво си мисли той? Да, нищо не може да скриеш от тази жена.
— Тогава защо ме наведе на тази мисъл? За бога, изразявай се така, че да могат да те разберат.
Джулия това и направи.
— Никога в живота си не съм слушал подобни глупости — възкликна Майкъл. — Ти просто имаш мръсно въображение.